Йордан Йовчев е име, което не се нуждае от представяне. Гимнастикът дебютира за България на олимпийски игри в Барселона през 1992 г. Четири години по-късно е на финал на земя и халки. В Сидни през 2000 г. печели първите си медали – два бронза.
Следват още и още, и още успехи и медали, както и честта през 2012 година да носи българския трибагреник в Лондон.
На 39 години Йовчев беше най-възрастният гимнастик на игрите, а шестото му място показа, че няма невъзможни неща.
43-годишният пловдивчанин е единственият гимнастик, участвал на шест поредни олимпиади. Във витрината си има четири медала от игрите, две световни титли и 12 медала от световни първенства.
Малко известен факт е, че в спортните среди той е известен като Джуги.
„Това е някакъв прякор от детинството. От тогава си спомням, че в първи клас, когато треньорът Иван Славчев дойде в училище и започнат от много ранна детска възраст да се занимавам със спорт. Баба ми се грижеше много за мен, защото на мен ми хареса в началото. Беше ми интересно. За първи път видях хора, които правят невероятни неща с тялото си и исках да бъда атрактивен като тях. Изглеждаха ми като нинджите, които правят всякакви невероятни неща и така всъщност започнах аз да се занимавам със спортна гимнастика”
Синът на Йовчев – Джордан, живее в САЩ и се занимава с тенис и дори ходи по състезания.
„Ръчнах го в началото да се занимава, защото смятам, че гимнастиката е в основата на всички останали спортове. Тя е сложен спорт, трябва да имаш качествата да станеш гимнастик на световно ниво. Но тя подпомага координацията, гъвкавостта, силата и е хубаво да се мине през гимнастиката преди да се насочиш към всичко останало”
Йовчев се мести да живее в САЩ след олимпийските игри в Атланта през 1996 г. и първо е част от гимнастически шоу-програми. Той получава предложение да се състезава за отбора по гимнастика на САЩ, но решението му е категорично.
„Някои неща за мен имат стойност. Предлагаха ми да се състезавам за Америка. Нямаше проблем да се оформят документи, защото ти попадаш в една графа като изключителен, човек, който е значим и в някаква степен доказан. Предлагат ти, защото ти имаш този шанс. Аз не съм го приемал толкова несериозно, за да седнем и да кажем, че има някакъв казус. Аз съм имал достатъчно успехи и съм смятал, че човек би трябвало да бъде оценяван по това, което прави. Има значение за коя държава се състезаваш, да. Но аз тогава бях силен и може би малко налудничав и викам „Напред!” и няма кой да ме бие, без значение дали е китаец, американец или аз какъв съм. А и някак си го приемах като един вид предателство. Не бих го направил, тъй като много хора са ми помогнали. Не можех с лицемерие да кажа, че съм вече американец. Такава е моята стойност и това е пътят, който ще избера.”
Дали ще има втори Йордан Йовчев скоро? Най-добрият гимнастик беше категоричен:
„Няма да е скоро, защото имаме много талантливи и обещаващи деца в момента, но те са малки още. Има много голяма дупка между сега действащите национални състезатели и децата, които практикуват. Имаме обаче голяма масовост и голямо обещаващо развитие, което ще даде ефект, но след 10 години”
А с какви надежди отива българката делегация на олимпийските игри в Рио де Жанейро?
„Аз мисля, че амбициите не са ни малки. Всеки един, който е преодолял квалификациите и е добил правото да участва на олимпийските игри, има някакви амбиции, той не просто е попаднал там случайно. Въпросът е дали ще съумее да има шанс да се събере в този ден, който му е необходим, да разгърне всичко това като потенциал, с което се е готвил, препятствия и трудности, които е имал, за да се реализира и да покаже”, обясни Йовчев.
„Ивет Лалова е страхотен спортист. Ще бъде и знаменосец, което е голяма чест за нея и гордост. Ако може да вдигне още веднъж флага, освен когато го носи на откриването. И не само тя! Аз не ги разделям. Дано да има България повече повод за гордост и съм сигурен, че всеки един попаднал там има някаква амбиция, сериозна”
Йордан Йовчев беше приятно изненадан от думите на неговите двама дългогодишни приятели – волейболистът Любо Ганев и лекоатлетката Тереза Маринова.
Гимнастикът си припомни и игрите в Атина, когато се представи безгрешно, а медалът беше връчен на гръцки състезател. Въпреки това, всички медии посочиха българина за най-заслужил титлата.
„Това, което се случи в Атина, аз съм имал и 1996 г. Поводът в Америка беше, че аз останах четвърти. Още тогава се започна с ощетяването ми. Не се е случило просто там, един път. Тогава амбициите ми бяха много големи и за това стана много голямо като събитие. Тогава дадох всичко на 100% и не можех да направя нещо повече, всичко останало остана за съдиите.
Добре ще е българите и феновете да не забравят името Юрий Кекин, защото той тогава си позволи да се върне към феърплея. Той показа на публиката кой заслужено би трябвало да е шампион.
Следващата олимпиада в Пекин тръгнах с ясните амбиции, че все още имам шанс, че мога да компенсирам второто място в Атина, но тогава допуснах грешка, която е абсурдна. Достатъчно елементарна грешка, която обаче като изисквания и наказателност е доста голяма и отиде още една Олимпиада”
Йовчев коментира и наказанията на руските атлети заради употреба на допинг. „Моето лично и неангажиращо е, че хората, спортистите, всички екипи, знам какво им коства за да преодолеят и да участват на олимпийски игри. Това са години, години труд. Не трябва да се лишават спортисти, които не са извършили нищо лошо. Поне това е моето неангажиращо мнение”
Има ли България шанс за златен медал в Рио? „Мисля, че има потенциал. Има участници, които в момента не са чак толкова известни като имена, но смятам, че ще имаме медали. Надявам се да има и златен, защото тази премия от 250 хил. лева е супер”
„България си я харесвам и самия въздух, когато дойда тук си го чувствам като мой”, завърши емоционално Йовчев.
