Владан Лукич не е от най-известните сръбски футболисти. Не е Синиша Михайлович, Саво Милошевич, Деян Станкович, Предраг Миятович.
Кариерата на Лукич не е дълга и приключва изненадващо. Един ден, докато играе във френския "Мец", той решава, че трябва да се върне в родината си. Годината е 1999 - малко след началото на войната между Сърбия и Косово.
Преди да стигне до френската Лига 1, нападателят преминава и през испанските "Атлетико" Мадрид (1993 г.) и "Марбея" (1994-1995 г.). Носил е и фланелката на швейцарския "Сион" (1996-1997 г.). Най-големият му успех обаче със сигурност е триумфът във финала на Шампионската лига през 1991 г. с "Цървена звезда". Белградският гранд побеждава изненадващо "Марсилия" след дузпи, а Владан е на резервната скамейка.
Роденият в малкото сръбско градче Сопот през 1970 г. футболист е известен като... Югославския Христо Стоичков. Чак до успехите на Камата като "Златна топка" (1994 г.) и "Златна обувка" (1990 г.) Владан не стига. Но с необуздания си нрав и честите скандали със съдиите, той доста се доближава до имиджа на българина.
През 1999 г. Лукич играе за "Мец" вече втори сезон. Той помага на тима да постигне най-доброто си класиране в историята на Лига 1 - второто място през сезон 1997/1998 г.
На 30 март 1999 г. нападателят заявява: Напускам тима! Спокоен, без излишна емоция, той влиза в кабинета на президента на клуба Карл Молинари и му съобщава, че се връща в родината си заедно със съпругата си Ирена и дъщеря си Сара.
"Ще се бия за децата в моята родина, които не могат да играят футбол по улиците, както го правят малчуганите във Франция. Аз съм сърбин и знам какво трябва да направя, знам какъв е дългът ми", казва тогава Лукич.
След години той разкрива, че президентът си помислил, че става дума за шега, дори му предлага да му даде джип, с който да отиде на фронта. Оказва се, че Лукич е абсолютно сериозен и въпреки перспективите да бъде продаден в по-голям клуб, се връща у дома.
Той влиза в Югославската армия тогава като доброволец. Разпределен е в Космой - местност на юг от Белград, откъдето войската се опитва да брани столицата от въздушните удари на НАТО.
"Едвам не ни убиха, когато участвахме в поставянето на антената на националната телевизия в Космой. Усещах нуждата да се бия за родината ми", разказва той.
След 76-те дни бомбардировки над Белград и войната, Лукич получава шанс да играе за кратко в "Панатинайкос". Но тези няколко месеца, в които не тренира и не играе, белязват цялата му кариера. Той приключва с футбола завинаги. Поне като нападател.
През май 2009 г. Владан става президент на своя роден "Цървена звезда". Той е начело на клуба до ноември 2012 г.
Днес Лукич, който през 2020 г. преживя инфаркт, се е насочил към ново предизвикателство. Сръбските медии все по-усилено говорят, че той е фаворит за президент на цялата местна футболна федерация. В края на март 2021 г. Славиша Кокеза подаде оставка, а в западната ни съседка скоро трябва да организират избори за нов шеф на централата.
Една от интересните подробности в живота на Лукич е, че през 1989 г. е имал връзка с голямата звезда на сръбската поп-фолк музика Светлана Ражнатович - Цеца. Двамата не крият отношенията си. Тогава и тя, и той са в началото на кариерите си, но връзката им не просъществува дълго.
Владан е призован да отбие редовна военна служба. Цеца, която тогава все още носи моминското си име Величкович и не познава бъдещия си съпруг Желко Ражнатович - Аркан, дори пише песен за него. Мълвата гласи, че хитът от 1990 г. "Пуснете ме да го видя" ("Pustite me da ga vidim") е изпят точно за евентуалния бъдещ президент на футболната федерация на Сърбия.
