Големите хора си личат в трудните моменти. Те продължават да се борят, не се отчайват, не се отказват. Големите футболни капитани си личат в загубите. А Ивелин Попов попадна в такава ситуация, в която се доказа като голям - и човек, и лидер на "лъвовете".
След като 12 години носи националната фланелка, нападателят изигра последния си мач. И беше изпратен по изключително странен начин - от пусти откъм фенове трибуни, но под възгласите на децата, които някой ден се надяват да са на негово място. Точно като ситуацията в родния футбол!
Ивелин свали националната фланелка след 90 мача, в които вкара 18 гола. Това не го прави безспорен голмайстор. Попов обаче има едно качество, с което винаги изпъква - мъжеството. В трудните времена, в които носи българската фланелка, нападателят никога не се скри, не замълча удобно, не подмина. Винаги беше там, за да поеме отговорност, да каже своето мнение и дори да критикува, когато е нужно.
Всеки, проследил кариерата му в националния тим, ще види това израстване. Пред очите на българските фенове, Ивелин Попов се превърна от емоционален хлапак в достоен за уважение капитан, който заслужава доста повече от празни трибуни.
Попов дебютира за националния отбор на 23 август 2007 г. в приятелски мач срещу Уелс. Първи в редиците на "лъвовете" го вика легендарният Димитър Пенев. Тогава на полувремето той заменя Димитър Телкийски.
Официалният му дебют е на 8 септември 2007 г. в мача от квалификациите за европейското първенство през 2008 г. срещу Холандия. Младият нападател на "Литекс" заменя Георги Пеев в 62-ата минута. На терена, само на 19 години и 10 месеца, той попада в компанията на Димитър Бербатов и Мартин Петров.
За първия си гол трябва да изчака повече от година. Той бележи на 11 февруари 2009 г. в приятелския мач срещу Швейцария.
Докато е все още млад и емоционален, Попов не пропуска да се забърка и в няколко скандала. Заради лошата си дисциплина е изваден от състава на младежкия национален отбор. Чашата прелива, когато удря по главата шофьора на автобуса и едва не предизвиква катастрофа.
През 2010 г., малко преди мача срещу Англия от квалификациите за Евро 2012 той, заедно с няколко съотборници, напусна лагера в Правец, за да отиде в Ботевград и да отпразнува рождения ден на Валери Божинов. Последва загуба с 0:4. През 2011 г. отново той беше в центъра на импровизиран купон в ранните часове на деня в хотела, в който се предполага, че националите трябва да се готвят и да се фокусират за предстоящите срещи. Селекционерите тогава - Станимир Стоилов и Лотар Матеус, не рискуваха да го изгонят от отбора.
Може би най-запомнящото се изказване на Попов като футболист на националния тим е след мача с Малта (1:1) през 2014 г. Тогава той пропусна дузпа. Първоначално отказа да излезе пред камерите, а после обясни как е преодолял тази криза.
"След мача пих пет аулина, бях вкъщи с жена ми и баща ми, отворих една бутилка уиски и така удавих мъката. В 6:30 сутринта тръгнах за летището, дотогава не съм мигнал.", каза Попето, без да му мигне окото. Изказване, което не подхожда на един капитан. За това лентата му е отнета.
И от тогава като че ли порасна. Може би заслуга за това има и дългата му и стабилна връзка с бившата певица Елена Паришева, която го дари с две деца - Ивелин - младши (на 8 години) и Емма (на 3 години).
Промяната в Попов е видима. Той е сдържан, винаги стабилен и категоричен. С това си поведение си издейства отново да сложи капитанската лента през 2017 г. и от тогава да не я махне.
Дори в последната си година като футболист на националния отбор, когато провалите се нижеха един след друг, Попов не показа капка отчаяние. Винаги беше готов да поеме отговорността и да защити мнението си.
Той се справи и с тежката ситуация с расистките скандирания по време на мача с Англия, когато прекара цялата почивка между полувремената, разговаряйки с фенове на трибуните.
От повод за забавление и среща с приятели, за него националният тим се превърна в кауза. И искаше да предаде този дух и на младите. Заяви, че отборът "не е сиропиталище" и си тръгна с високо вдигната глава, без да има за какво да съжалява. Ивелин Попов, който беше призван да бъде капитан.
