- Г-н Домусчиев, какви са очакванията ви за сблъсъка с „Пари Сен Жермен”?
- Има една много положителна емоция - както в мен, така и в колегите от ръководството на клуба. Ние сме горди с това, което направихме. В рамките на три години за втори път успяхме да докараме в България Шампионската лига - турнира на богатите, както го наричат. Успяваме да доведем клубове като „Реал” Мадрид, „Ливърпул”, ПСЖ, „Арсенал”. Едни от най-богатите отбори с бюджети над 500 млн. евро. Това е много голямо постижение за нас. Също така считам, че имаме отбор, който може да се представи достойно и да вземе нещо от тези мачове. Нямам търпение да чуя първия съдийски сигнал.
- Преди две години „Лудогорец” взе само точка срещу грандовете „Реал” и „Ливърпул”. Знае ли вече отборът как да извлече максимума в подобни срещи?
- Мисля, че тимът ни е опитен. Имаме футболисти, които вече участваха в Шампионската лига преди две години. От друга страна се подсилихме през последната година с доста добри играчи. Смятам, че нивото е по-високо. Имаме класата, имаме рутината, за да постигнем нещо по-значимо спрямо предишното ни участие в турнира.
- Къде точно „Лудогорец” е по-силен?
- Като започнем от треньора, през хората в администрацията, които натрупаха опит и класа чрез практиката, и стигнем до футболистите, които сме селектирали през този период от време - на всяка една позиция имаме израстване. Имаме и по-добри играчи - Кафу, Кешерю, Натанаел и така нататък. Да, Кайсара ще ни липсва, но смятам, че момчетата, които дойдоха при нас, имат потенциала да направят нещо значимо и да се борят с най-големите. Едно отклонение - класата на отборите, срещу които ще се изправим тази година, в никакъв случай не е по-малка. „Базел” също надгражда и не е за подценяване. Всеки знае, че този „Базел” е по-силен от онзи „Базел”. Натрупа опит, увереност и средства - бюджетът му расте. Същото важи за „Арсенал” - този състав плаши спрямо „Ливърпул”" отпреди две години. Тогава дори изпуснахме златна възможност да се поздравим с победи и в двата мача. Както „Лудогорец” е надградил, така и съперниците ни се развиват.
- Как се промени отношението към „Лудогорец"”в Европа?
- Когато ставаш редовен участник в евротурнирите, когато постигнеш успехи и започнеш да побеждаваш, всички се отнасят с уважение и говорят със суперлативи - както за отбора, така и за българския клубен футбол като цяло. Ние като шампион на страната малко или много представляваме България и колкото и да се самокритикуваме, в крайна сметка явно не сме чак толкова зле.
- Как приемате равенството в Базел - като спечелена точка или като изпусната победа?
- Пропусната реална възможност за победа. Ако не беше грешката, никой не виждаше как ще ни вкарат. Във футбола е нужен малко шанс. Останах доволен от играта на момчетата. Представиха се достойно.
- Преди две години еуфорията бе голяма. Сега емоциите също са страхотни. Вие лично каква разлика можете да направите?
- Сега не сме толкова развълнувани. Тогава бяхме дебютанти, веднага се изправихме срещу „Реал” и „Ливърпул”. Вече сме по-спокойни и балансирани в поведението си. Гледаме да си свършим професионално работата като участник в Шампионската лига и като клуб, който е сред 32-та отбора в груповата фаза.
- Как запазвате концентрацията на футболисти, които доскоро са играли в Бразилия, а изведнъж се озовават сред най-добрите?
- Забавляват се. Играят без стрес и напрежение. Постигнаха така наречената програма минимум и оттук нататък могат само да спечелят - уважение, публика, усмивките на хората. Да спечелят и точки, разбира се. Това разбираме ние под забавление. Всички те са професионалисти, някои вече са играли в Шампионската лига, а новите момчета идват от много сериозни първенства - от „Сао Пауло”, от „Сантос”. Играли са пред 50 000 зрители. Други пристигат от сериозни клубове във Франция. Всеки от тях е мечтал да играе в най-силния турнир в света.
- Имате ли поставена цел?
- Не сме казвали, че задължително трябва да сме втори, първи или трети. Трябва да трупаме точки, да използваме своите шансове. На шега твърдя, че минимумът е второто място, но в крайна сметка човек е толкова голям, колкото са му големи мечтите. Ще видим докъде ще стигнем.
- Това ли е рецептата за успех - да се стремиш към следващото ниво?
- Да, иначе няма как. Трябва непрекъснато да израстваш.
- Предстои ви поредна среща с грандове. Какво учите от тях?
- Факт е, че дори футболисти, които идват от западни отбори, казват, че ние сме на много високо ниво. Поне що се отнася до организацията. Да, може би отстъпваме по размер на администрацията, бюджета и така нататък. Но като поведение, отговорности и дисциплина „Лудогорец” наложи висок стандарт. Всеки нов човек, който постъпва в клуба, много бързо влиза в ритъм. Все пак обаче сме в бедно първенство и бедна държава и няма как да разполагаме с огромен бюджет. Именно това прави разликата. Ние обаче винаги се учим. Мога да дам много примери. Във всяка среща - дори и в контролни мачове, винаги се интересуваме кое как се прави. Школата, стадионът, организацията, спонсорите, публиката...Всичко, което смятаме са приложимо в българските условия, се опитваме да го приложим максимално. Продължаваме да се развиваме. При последната ни среща с колегите от „Базел” полюбопитствахме как така успяват да мотивират футболистите си за мачовете от швейцарския шампионат. При първите участия в Шампионската лига са имали сериозни проблеми и са губили точки. Сега виждате как се движат - имат 13 точки преднина след десетина мача. Има полезни неща, които можеш да научиш. Стига да си любознателен и да задаваш въпроси. Между клубовете съществуваа голяма коректност. Хората ни уважават и ни помагат.
- Георги Дерменджиев е начело на „Лудогорец” за втори път. Виждате ли неуспехите с Бруно Рибейро и Едуард Ераносян като част от пътя, който отборът трябваше да извърви?
- Който и наставник да дойде вместо Дерменджиев - знаете, че вечни треньори няма, самите те се изчерпват и изморяват психически, клубът ги изстисква в даден момент - проблемът е, че ще има период на адаптация. В момента и ПСЖ има нов треньор с нови виждания. И резултатите не задоволяват феновете, които го сравняват с предишния. Но не можем да поставяме под въпрос името на Унай Емери. Това е един велик треньор. Въпросът е, че всеки се нуждае от време. Не става с магическа пръчка. Но ние нямахме възможност да дадем време на Рибейро и Ераносян. Избрахме вариант, при който ни се гарантира в максимална степен спечелването на титлата и възможността да влезем в евротурнирите. Виждате, че още с идването си Дерменджиев изрази увереност, че отборът ще стане шампион с разлика. Впоследствие се ангажира дори с попадане в групите на Шампионската лига. Той може да го твърди, защото познава клуба и играчите и най-лесно може да му се получи.
- Поучително ли бе за вас това лято на 2015 година?
- Да. извлякохме много поуки. Другата голяма грешка бе фактът, че освободихме доста играчи, а привлякохме по-добри, но един отбор не е сбор от индивидуалности, а колектив. Нужна е аклиматизация, напасване. На играчите извън Европа им трябва една година. Може да имат моментни проблясъци, но...
- Интересът към звездите ви става все по-голям. Ще удържите ли този натиск и това ли всъщност е вашата цел?
- Ние не можем да заявим категорично, че ще ги задържим. Всяко нещо си има цена. С парите от един Джонатан Кафу можем да постигнем много други цели. В дадени моменти трябва да продаваме, както стана с Кайсара. Това е добре за момчетата, те затова се и стараят - искат да стигнат до големите клубове, за които само са мечтали. Да стигнат и до националните си отбори. Балансът ще бъде намерен. В момента това не е тема, защото трансферният прозорец е затворен.
- Ако „Лудогорец” отново стане шампион, през следващия сезон ще участва в Европа с висок коефициент и може би ще бъде поставен във всички квалификационни кръгове. При това положение ще запазите ли ядрото?
- През зимата няма да разпродадем отбора. Може да има единични трансфери при добра цена. Знаете колко носи на „Лудогорец” участието в Шампионската лига. Не можем да си позволим за някои милионче, както правят други български клубове, да разпродаваме наши играчи. Защото това ще ни лиши догодина от едни 20 милиона евро. Ако някой иска наш футболист, трябва да извади сериозни пари.
- Какво означава това? Например ако говорим за Джонатан Кафу.
- За него има оферти, но ние няма да приемем под 10 млн. евро. В момента дори и за тях се колебаем дали са ни нужни. Още повече че цената му се качва непрекъснато. Дано продължава да бележи.
- Имате ли повече информация как ще се отразят на „Лудогорец” готвените промени в Шампионската лига?
- В момента вървят доста дискусии в УЕФА. Голяма част от клубовете са против промяната на формата. Четох, че и новият президент на централата също не е съгласен. Надявам се да няма някакви промени и шампионският поток да остане. Така ще се запазят и нашите шансове.
- Достигна ли „Лудогорец” нивото, при което може да привлича по-класни играчи?
- Категорично да. Преди две-три години беше абсурд да имаме футболисти като Кафу или Паулиньо. Не ставаше дума за пари - никой не искаше да идва в Разград. Но в момента всеки в Бразилия е съгласен да дойде при нас – „Лудогорец” е име и марка. Там сме популярни колкото „Шахтьор”. Ежедневно ни търсят и ни предлагат играчи.
- Умишлено ли събирате толкова бразилци?
- Съвсем случайно. Въобще не сме следвали модела на „Шахтьор” или нещо подобно. Още когато бяхме в „Б” група говорих с треньорите и им казах, че харесвам стила „тики-така”. Искам топката да е по земята, да се подава бързо, да има импровизации и голове. А в защита - каквото стане. Неслучайно пратих Дерменджиев и Петев при Гуардиола в Барселона с помощта на Лъчо Танев. Впоследствие отидоха и във Валенсия, където Дерменджиев се е срещал с Емери и е наблюдавал тренировките му. Емери беше много любезен - разведе ги, показа им базата, обясни им всичко. Оттогава изповядваме този стил на игра. Не практикуваме силов футбол и по тази линия започнаха да идват бразилци. Търсим играчи с техника и бързина, защото на нас дърводелци не ни трябват.
- Наградният фонд на УЕФА не е тайна, но бихте ли обявили какви са приходите на „Лудогорец” от началото на сезона?
- Дотук с маркетпула сме заработили около 16,5 млн. евро. Оттам нататък зависи колко точки ще вземем. Ориентировъчно очакваме около 20 млн. евро.
- Каква част от тази сума достига до футболистите като премии?
- Не е малко. Ние сме щедри - когато става дума за бизнес и печалба, трябва да има за всички. Немалко пари реинвестираме в клуба. Тук разбирайте всичко, което строим - започваме стадиона, чакаме договор за концесията.
- Как се почувствахте, когато видяхте колко хора ви подкрепиха в Белград и Пилзен?
- За мача с „Арсенал” всички места са продадени. Ако ни бяха дали още 3000, щяхме да продадем и тях. Това са българи от цяла Европа, които ни следваха и предишните години. Помните колко хора имаше на „Местая”. Ще ги видите с фланелки и шалчета - не са просто фенове, които отиват да видят „Арсенал”. Тези 3000 човека идват заради „Лудогорец”.
- Какво ще кажете на хората, които се колебаят дали да си купят билет за мачовете ви на „Васил Левски”?
- За мен ще е най-голямата радост, ако зрителите, които ни подкрепят, си тръгнат доволни след мача. Щастливи от играта и емоциите, които ще им предложим.
- Вие лично стоите ли вече малко по-встрани от отбора?
- Да, особено през последните две години. Преди това много хора работехме едва ли не на доброволен принцип - като започнем от брат ми, президента Александров, финансовата директорка Газдова...Всички ние бяхме доста ангажирани. Сега вече всичко е напаснато, в клуба работят прекрасни професионалисти. Не ми се налага да отделям толкова време, колкото преди. Да, чуваме се всеки ден, но не е толкова ангажиращо.
- Вашият брат Георги често остава в сянка...
- Ще ви дам един пример - в момента той се занимава със строежа на базата. Изгради трибуна „Моци”, тъй като някой трябваше да следи да не се открадне нито една стотинка и общината разчиташе на нас. По-ангажиран е дори от мен.
- В други родни клубове при всяко сътресение се правят куп промени. При вас ситуацията е съвсем различна.
- Идеални хора няма. Въпросът е да ги подбереш от самото начало, а впоследствие те също да надграждат с постоянство. Колегите - като започнем от Ангел Петричев, са от самия старт, те са фенове на проекта и го правят не само заради заплатата си.
- Виждате ли конкуренция у нас?
- Аз също стоях зад идеята за нов формат на първенството, за вкарване на повече бивши футболни центрове. Настоявах терените да са перфектни, с осветление и така нататък. Това дава резултат - картината на телевизорите е съвсем различни. Самият футбол е различен. Първенството е по-конкурентно, вижда се и по резултатите. Амбициите са много големи, клубовете инвестират и привличат играчи. Бяхме забравили за Бургас, Русе, Горна Оряховица...Там има футбол и фенове. Надявам се до края на годината всички клубове да играят на собствените си стадиони. Тук е моментът да благодаря за подкрепата на правителството, на държавата специално за общинските отбори. Министър Кралев също помага с фирми, с препоръки, следи нещата да се случват по най-правилния начин. Смятам, че пролетта първенството ще е много по-приятно. Но като член на Изпълкома отсега настоявам да се работи не само за удобството на футболистите като терени и съблекални, но и за удобството на феновете. На някои стадиони дори няма тоалетни. Добре, каква публика да има? Всеки казва, че футболът е за хората. На трибуна „Моци” има две големи кафенета със сандвичи и бира. Феновете ходят там като на празник. Надявам се и държавата да се намеси. Двайсет процента от билета е ДДС, което отива в хазната.
- Как гледате на амбициите на Гриша Ганчев в ЦСКА-София и на Спас Русев в „Левски”?
- Положително. Колкото повече сериозни инвеститори, толкова по-добре. Ако първенството ни е слабо, нямаме шанс на европейската сцена. Ако искаме да вкарваме по два-три клуба в групите, трябва да засилим конкуренцията.
- „Литекс” вече не е в елита. Вашето мнение?
- Не одобрявам случилото се, но това е мое мнение. В крайна сметка по тая логика можем да се прекръстим на „Реал” и ще вземем 11 европейски титли. Ще ни отива!
- Ивайло Петев вече не е национален селекционер...
- В националния отбор имаме няколко момчета, но ние не печелим от тяхното присъствие. Печели България, тъй като тези играчи са постигнали солидни успехи на клубно ниво. На един селекционер трябва да му се даде време да работи, а не да ги сменяме на шест месеца. Проблемът в националния отбор за мен лично не е в селекционерите, а в материала, с който разполагат. Какви чудеса да очакваме от тези играчи?
