Коронавирусът, който атакува Европа, нанесе тежък удар по спорта на континента. Извънредното положение в България и всички мерки, предприети за борба с COVID-19, доведоха до първо прекъсване на родния футболен шампионат заради пандемия в историята. Месец без мачове в професионалните Първа и Втора лига.
Оттук нататък фокусът е върху овладяването на заразата, а едва когато държавата върне нормалния си ритъм, ще се обмислят вариантите за подновяване на сезона в различните спортове. Нареждането на футболния календар изглежда сложна задача заради предстоящия европейски шампионат това лято, но негово евентуално отлагане може да отвори много врати за завършване на сезона.
В българската футболна история има извънредни случаи, при които първенството е било прекъсвано, спирано за дълго време, прекратявано или изобщо не се провежда.
1924 г.: Историческият първи държавен шампионат завършва със скандал и... без първенец. По онова време футболът в страната е аматьорски, правилата - неясни, а администриращият го орган - Българската национална спортна федерация, се оказва неподготвен за възникналите казуси. Тогава най-добрите шест отбора - по един от всяка спортна област, стигат до елиминационната фаза: "Левски" София, "Владислав" Варна, "Черноморец" Бургас, "Победа" Пловдив, "Кракра" Перник и "Орел" Враца.
"Победа" разбива "Орел" с 5:0 и става първият финалист за държавната титла в историята. Другият полуфинал обаче противопоставя двата най-силни тима - "Левски" и "Владислав". Стига се до нулево равенство в София и по регламент спорът трябва да се реши с продължения, а ако и те не излъчат победител - нов мач в столицата със същия съдия. "Моряците" обаче "отплават" преди продълженията, с искане за втора среща във Варна. Спортната федерация отказва да вземе решение и съответно страна по казуса, което довежда до незавършване на кампанията.
1926 г.: Две години по-късно се стига до сходна ситуация в борбата за титлата, като отново е замесен варненският "Владислав". Отборът завършва наравно 1:1 със столичния "Славия" след продължения и предстои преиграване. То е насрочено за следващия ден, без промени в съдийската бригада. Главният рефер обаче не се явява и е сменен от спортната федерация.
"Владислав" отказва да играе и избира друг съдия, който обаче отхвърля предложението да ръководи мача. Първоначално на "Славия" е присъдена служебна победа, но от "Владислав" обжалват в съда, печелят, и е насрочена нова дата за преиграването. Следва намеса от Софийска спортна област, която забранява на "белите" да участват в този двубой. Две неуспешни пренасрочвания по-късно... "Владислав" е обявен за шампион.
Скандалният завършек на предходната кампания става причина през 1927 г. държавно първенство изобщо да не се провежда.
1944 г.: От 1941 г. България е въвлечена във Втората световна война и заема страната на Германия, макар и да не се включва в бойните действия. Две години по-късно Адолф Хитлер е почти победен, а Англия и САЩ наказват България като негов съюзник, бомбардирайки най-вече София. И в тези условия, пет от седемте кръга в столичното първенство се провеждат по план.
Войната и разрухата не успяват да спрат шампионата, но в един момент страната ни се оказва в конфликт с всички големи държави в света и у нас започва нещо като гражданска война. Комунистическата партия идва на власт и прекратява първенството преди четвъртфиналната му фаза, защото не иска да завършва нещо, започнато от друга политическа сила. Сезонът остава последният от трите, в които не е определен шампион.
1950 г.: Тази година пък е последната с прекратено първенство... пак заради комунистическата партия. Сезонът започва нормално, но управляващите стартират реорганизация по никое време - след първите два кръга. Клубовете стават доброволни спортни организации: "Левски" сменя името си на "Динамо" и представлява пощата и работещите в текстилната и хранителната промишленост. "Локомотив" става "Торпедо" - отборът на работниците в транспорта и тежката промишленост, "Славия" и още няколко клуба се превръщат в "Строител" - тимът на строителите и строителните войски, а ЦДНВ (Централен дом на народната войска) - едно от старите имена на ЦСКА, е отборът на министерството на отбраната.
Цялата тази реформа се проваля след година, клубовете връщат старите си имена, но шампион има чак в края на 1950 г.
От 40-те години на миналия век насам прекратявания на шампионата няма, но на няколко пъти той бива прекъсван за дълъг период заради... некадърността на управляващите българския футбол.
1962 г.: България се класира за мондиала в Чили и е взето необяснимото решение първенството ни да спре от април до средата на юни. Шампионатът включва само 14 отбора, но федерацията не успява да нареди 26-те кръга така, че програмата да е удобна за националите и тяхната подготовка. Пролетният дял стартира в студа на 10 февруари.
Кашата е пълна, защото не само се изиграват едва 7 кръга, но останалите 6 са оставени за разгара на лятото... Идеята е "лъвовете" да са във форма в Чили, но логика липсва. Впоследствие отборът ни отпада безславно още в групите на световното, а родният шампионат се доиграва през юли.
1970 г.: Сходна ситуация и нов провал на мондиал. Родната федерация пак не успява да нареди програмата. Пролетният дял започва на 8 март и е спрян на 19 април. Властта довършва започнатото, като изпраща "трикольорите" на подготовка в замръзналия Белмекен, а световното първенство се провежда в жегата на Мексико.
Очаквано, нашите се прибират още след груповата фаза. Сезонът в българското първенство е доигран между 27 юни и 27 юли.
Независимо кога и по какъв начин ще завърши настоящият сезон в Първа лига, историята помни много по-тежки ситуации за българския футбол, както и грешки на негови ръководители, които едва ли някога ще бъдат повторени.
Сега за феновете остава само нетърпеливо да чакат уикенда, в който стадионите няма да са тихи, поне не заради вирус.
bTV призовава: останете си вкъщи!
