До вчера Европейското първенство по волейбол чукаше на вратата, дискретно напомняйки за себе си с цветни билборди и няколко събития, представящи отбора. От днес обаче то най-нахално се е настанило в хола, вдигнало е удобна крака върху масата и мрънка, за да привлече внимание. България и Италия стават арена на сблъсъците между играчи, агитки и треньорски тактики, изготвяни цяло лято.
Родният волейбол винаги е бил фактор на европейската сцена. На сметката си българския мъжки национален отбор има един сребърен и четири бронзови медала. За последно „лъвовете” се качиха на почетната стълбичката през 2009 на първенството в Турция. Тогава триумираха срещу Русия в мача за третото място. Но една бърза справка в статистиката показва, че българският отбор най-често се класира на места от 4-то до 6-то. Има ли шанс тимът, воден от Пламен Константинов да стигне до медал пред родна публика?
Ето през какви препятствия трябва да минем:
Германия
Витал Хайнен и компания са наши стари познайници. През 2012 след загуба именно от Германия на Олимпийските квалификации, българската федерация уволни тогавашния селекционер на България Радостин Стойчев, което предизвика остра реакция от страна на звездата на отбора Матей Казийски. В последствие той отказа да играе за националния отбор.
С какво може да ни победят германците? Българският национален отбор може би е в най-изгодна позиция от всички други участници, тъй като имаше възможност да срещне немците в два официални мача на Първите Европейски олимпийски игри в Баку. Тогава т.нар. „Б”-отбор, воден от Николай Желязков, загуби от германските звезди и двете си срещи.
Витал Хайнен реши да изненада цялата волейболна общественост, отказвайки участие на всякакви други турнири през лятото. Още по-необичайни бяха методите му за подготовка – след като цял месец търсеше в социалните мрежи приятелка за единствения си необвързан играч, треньорът реши да забрани използването на интернет и телевизия по време на подготоква. „Искам всички да мислят за живота. Това ще направи момчетата ментално по-силни, а оттам отборът ни ще стане по-добър”, обясни решението си Хайнен.
Съставът на Германия е изграден от волейболисти, играещи в силните европейски първенства. Двамата диагонали Йохан Шопс (Асеко Ресовия Жешув, Полша) и Георг Гроцер (Белогорие Белгород, Русия) се отличават със силен сервис и техничен завършващ удар. Тенденциозно централните им блокировачи се представят добре срещу българската атака.
Холандия
Холандският национален отбор може да се похвали със злато и сребро от Олимпийските игри, първо място на Европейско, както и второ място на Световно първенство в пердиода 1992-1997 година. От тогава гигантите от западна Европа не съумяват да намерят своята форма и не участват в разпределението за наградите на големите първенства.
Най-ярките им звезди са Кай ван Дийк, Дик Кой и ветеранът Роб Бонтйе, които могат да създадат големи проблеми за българското посрещане, заедно със скрития коз на тима - Намир Абдел-Азиз.
Чехия
207-сантиметровият Якуб Весели повежда непретенциозния отбор на Чехия към опит за първи успех на Европейско първенство. Волейболистите от славянската република не се отличават с висок ръст, но не крият ентусиазма и желанието си да са първите състезатели, записали нещо значимо в новата волейболна история на страната си.
По регламент отборите в първенството са разделени на четири групи по четири отбора. За четвъртфиналите директно се класира само победителя, а вторият и третият играят елиминации с класиралите се на същите места в друга група. Най-вероятният победител от варненската четворка е световният шампион Полша.
Полша
Поляците познават добре българската публика, а тя не е техният най-голям фен. През 2012, когато в София се играха финалите на Световната лига, звездата на тима тогава Збигниев Бартман нарече българските фенове „овчари” след победата на „Дружина полска” срещу „лъвовете”. Зиби отдавна отпадна от сметките на Антига, отстъпвайки място на Бартош Курек и Давид Конарски, но напрежението между двата отбора остава. Полша успя да стане Световен шампион, но не съумя да преодолее своя „български комплекс”.
Националите ни не са допускали поражение от „бяло-червените” след въпросната загуба у дома. Те записаха победи на Олимпийските игри, Европейското първенство през 2013, Световната лига, приятелския турнир "Хуберт Вагнер" в Полша и Европейските Олимпеийски игри в Баку. От тогава в „дружината” настъпиха доста промени. Французинът Стефан Антига успя да изведе поляците до световна титла още през първия си сезон и в отсъствието на Курек.
Днес отборът представялва симбиоза от опитни (Михал Кубяк, Марчин Можджонек, Гжегош Ломач) и съвсем млади (Матеуш Биенек, Артур Шалпук) играчи. На всичкото отгоре Бартош Курек най-накрая намери допирни точки с треньора, който го преквалифицира в чист диагонал, и успя да се впише като основен точконсец на отбора.
Белгия
За Белгия Варна също не е непознато място. В разгара на лятото те загубиха срещата си с „лъвовете” от Световната лига именно в зала "Конгресна". Момчетата на Пламен Константинов нямаха особени проблеми срещу съперниците си, като само Сам Деру затрудни българското посрещане.
Тимовете на Беларус и Словения нямат значителни успехи на европейската сцена.
Ако логиката възтържествува в срещите, състоящи се в Италия, от Апенините у нас ще пристигнат четири от най-силните отбори в света.
Италия
„Азурите” вече изпълниха голяма част от задачите си за лятото, спечелвайки Олимпийска квота от турнира Световна купа, провел се в Япония миналия месец. Загърбили разправиите с бившия селекционер Мауро Беруто, Зайцев и компания започват да показват все по-стабилна игра. Като домакини на половината първенство, те ще имат пламенната подкрепа на публиката и пътят им до самолета към България ще бъде лесен.
Проблеми в селекцията на Джанлоренцо Бленджини може да настъпят само ако голямата звезда на тима – Иван Зайцев, получи контузия. Подобен сценарии се разигра на Световното първенство в Полша миналата година, когато италианците завършиха на 13-то място.
Франция
„Петлите” изненадаха всички тази година, прибирайки във Франция купата от Световната лига. Играещите във втора група на турнира (на финала на който победиха именно българския отбор във Варна) французи преминаха през „големите” с огромна доза самочувствие. За най-голям техен плюс анализаторите определят задружната атмосфера в тима, станал известен с атрактивните снимки в социалните мрежи.
Атаката им, водена от скандалджията Ървин Нгапет, е бърза и мощна, но най-силното им оръжие е играта в защита. Признатото за най-добро в света от хиляди фенове и специалисти либеро – Женя Гребеников може да обезкуражи всеки отбор от другата страна на мрежата.
Русия
Русия е в криза! Странно, но действащия Европейски и Олимпийски шампион преживява един от най-лошите периоди в историята си. През изминалата Световна лига, руските играчи записаха едва една победа. Този крах наложи смяната на треньора и начело на отбора застана познато име. Владимир Алекно веднага направи радикални промени, включвайки в състава Дмитрий Мусерски като диагонал, а Максим Михайлов като посрещач. Разликата стана видима още по време на турнира Световна купа, където руснаците завършиха на четвърто място.
Сърбия
Сърбите традиционно са участници в големите световни форуми. Тяхната хегемония от преди години липсва, но те са доказали, че могат да изполват подценяването на другите тимове в техен плюс. „Орлите” са отбор, в който няма невъзможни неща. В него играят двамата братя Ковачевич, които могат както да се допълват, така и да се заместват перфектно. Лидер на отбора е Александър Атанасиевич, който не може да бъде спрян, ако подготовката на съперника не е солидна.
Новото име в тима е Марко Ивович. Посрещачът направи страхотен сезон в шампиона на Полша Асеко Ресовия, където си партнираше с българина Николай Пенчев. Въпреки че е тромав в защита, сервисите му могат да разклатят увреността и на най-доброто либеро.
Всички тези отбори ще се стараят да покажат най-добрите си черти в Италия и България, но победител може да бъде само един. Българският тим изобилства от контузени състезатели, стиснали силно зъби, за да вземат участие в престижното състезание. Само че именно „лъвовете” имат един плюс, с който другите отбори не могат да се похвалят. Става дума за подкрепата на нейно величество публиката! Арена Армеец има капацитета да се превърне в истински ад за съперницте ни! Така че макаронът, през който гледаме Европейската титла май не е съвсем крив, а?
