на живо

Краси Анев - европейският шампион, който не може да си мълчи

Българският биатлонист оставя футбола, за да стане най-добър на Стария континент

Да слушаш българския химн на най-високото стъпало на почетната стълбичка! И да знаеш, че си достигнал до този момент с много тренировки, лишения и благодарение на своя характер.

Това се случи с Красимир Анев - европейския шампион по биатлон в индивидуалната дисциплина на 20 км!

След периода на Екатерина Дафовска, която спечели олимпийска титла през 1998 г. в Нагано, днес отново у нас се говори за един от най-трудните и атрактивни зимни спортове. 

Но как Красимир Анев стигна до европейската титла? Къде е магията?

Всъщност, магия няма! А само труд и упоритост. И много силен характер, какъвто е Анев! Той е един от малкото спортисти у нас, които нямат нищо против да се забъркват в скандали, да изказват личното си мнение и да не премълчават, когато не им харесва.

И въпреки това той не измести фокуса си от най-важното - състезанията, на които взима участие, пък понякога и с чужди ски. 

В лицето на Краси българският футбол губи един доста емоционален играч, но пък биатлонът печели шампион. Точно така! Анев е роден на 16 юни 1987 г. в Самоков. Баща му е военен, а майка му учителка. 

Като повечето момчета, първо започва да се занимава с футбол. Дори тренира в школата на "Рилски спортист" и играе като вратар. Само че не обича да губи, а и в колективен спорт не може да разчита единствено на себе си за това.

Стрелбата му харесва много, а причина да се качи на ските и да сложи пушка на гърба си си има име - Диана Галева. Тя е първата му треньорка. Започва да тренира с нея, когато е четвърти клас, а година по-късно печели бронзов медал от републиканското първенство.

"Една сутрин майка ми направи сандвичи и ме изпрати на републиканско, а аз се върнах с бронзов медал", спомня си той.

Чувството за победа толкова му харесва, че започва да се занимава сериозно с биатлон и тренира по два пъти на ден по собствено желание.

Дебюта си националния отбор прави през 2004 г. И може би от тогава е сред най-големите надежди на този спорт у нас! Може местата извън топ 10 в стартове от Световната купа да не изглеждат впечатляващи, но за нация като нашата, приближаването до най-добрите в света, които имат несравнимо по-добри условия за подготовка, са равностойни на титла. През сезон 2012/2013 Анев за първи път влиза сред 10-те най-добри в Световната купа - той става 8-ми  в индивидуалния старт на 20 km в Йостерсунд. 

Но той заявява потенциала си за нещо голямо още преди това. Пред 2007 г. става европейски шампион за младежи в Банско на 20 км индивидуално. На първото си състезание на Стария континент за мъжете - през 2011 г. в Рачинес, Италия той печели сребърен медал на 12,5 км преследване и бронз на 20 км индивидуално.

И като че ли на европейските първенства Краси има най-голям успех. Златният медал от преди ден (20 февруари) в Минск е девето отличие от такъв тип състезания за българина. Той има 4 сребърни и 4 бронзови медала преди това.

Снимка: Facebook

На световни първенства най-доброто представяне на Анев е шестото място в спринта в Хохфилцен, Австрия през 2017 г.

В кариерата си има участие на 3 олимпийски игри - дебютира на през 2010 г. във Ванкувър и става 25-ти в индивидуалната дисциплина и в спринта. В Сочи през 2014 г. се нарежда 36-ти в индивидуалното, а през 2018-та в Пьонгчанг се завръща на 25-ата позиция в същата дисциплина.

Всъщност златният медал от европейско първенство не е най-доброто постижение на Краси. Предвид конкуренцията, четвъртото му място в масовия старт на Световната купа в Оберхоф, Германия през сезон 2014/2015 има тежестта на десетки титли на Стария континент.

Анев се подготвя индивидуално, а не с националния отбор. Негов треньор е Георги Фъртунов, има собствен масажист и физиотерапевт. А причината може би е в тежкия му характер и в качеството му винаги да изразява мнението си.

През 2015 г. той и президентът на Българската федерация по биатлон - Екатерина Дафовска, влязоха в остър конфликт, след като Анев отказа да стартира в щафетата на европейското първенство в Отепя, Естония.

Тогава биатлонистът заяви, че е готов да се откаже от спорта при това ръководство на федерацията. 

"Омръзна ми да им нося медали, да им нося успехи и да съм черната овца, да се опитват да ме сринат", каза той.

Конфликтът беше изгладен след седмица, за да изригне отново в последните дни на 2018 г. Тогава Анев заяви, че във федерацията делят състезателите на "наши" и "ваши". Дафовска не му остана длъжна и бе категорична, че няма да го остави "да ѝ се качва на главата".

Оказа се, че причина за гневния пост на Анев бяха неизплатените му премии. След като финансовите постъпления станаха факт, скандалът бе потушен, а днес двете страни си сътрудничат добре.

Въпреки че е доказал, че може да има остър език, биатлонистът има и една страна, която са виждали само най-близките му - тази на баща. Той и приятелката му Кристина са родители на прекрасната Карина. Първата дъщеря на Анев се появи на бял свят през 2017 г. 

Именно на Карина той посвети и дългочакания златен медал! И със сигурност ще продължи да се състезава на високо ниво отново заради нея! А защо не и да ѝ подари нов бляскав медал?! Този път от световното първенство, което започва през март в Йостерсунд.