В модерния футбол парите диктуват всичко, а думата "вярност" се споменава все по-рядко. Играчите, предпочели любовта на феновете пред по-голямата банкова сметка, се броят на пръсти. Стивън Джерард е един от тях.
Миналата събота капитанът на мърсисайдци изигра последния си мач за Ливърпул на "Анфийлд" при загубата от Кристъл Палас с 1:3. Преди началото на срещата той бе почетен като герой. Играчите на двата тима направиха шпалир, а Джерард излезе с трите си дъщери за последен път на този терен. Последваха бурни овации от близо 45-те хиляди на стадиона. "Анфийлд" изпрати своята легенда.
В кариерата си Стиви Джи има 503 мача и 119 гола с екипа на Ливърпул, играе за "червените" от 9-годишен. Дебютира във Висшата лига през далечната 1998 г. в двубоя с Блекбърн Роувърс, влизайки като резерва на мястото на Вегард Хегем в последната минута. Джерард защитава цветовете на родния си клуб вече повече от 25 години, като от 2003 г. носи капитанската лента, наследявайки Сами Хюпия.
За този период той има две Купи на Англия, три Купи на Лигата, една Къмюнити Шийлд, една Купа на УЕФА, една Шампионска лига и две Суперкупи на Европа. Единственият трофей, който липсва в богатата му колекция, е титлата в Премиър лийг.
Джерард е поливалентен футболист. Играл е като полузащник, дефанзивен халф, втори нападател, десен бек и дясно крило. Смятан е за един от най-добрите състезатели от своето поколение. "Той може и да не получава вниманието, което се отделя на Меси и Кристиано Роналдо, но онзи Джерард от 2004 г. е по-добър от тях двамата. Има отличен поглед над играта, убийствен пас, и най-важното – умее да въздейства на съотборниците си, да ги мотивира. Това не се учи, дарба е!", казва за него великият Зинедин Зидан.
Всъщност кариерата на Джерард е низ от върхове и падения. Успехите му започнаха през 2001 г., когато Ливърпул направи требъл. Мърсисайдци спечелиха Купата на Англия, Купата на Лигата и Купата на УЕФА, а Стиви Джи бе с основна заслуга. Халфът отбеляза и едно от попаденията при успеха над Алавес с 5:4 след продължения във финала на втория по сила европейски клубен турнир.
През 2003 г. Джерард вкара красив гол от 25 метра, с който Ливърпул поведе на Манчестър Юнайтед във финала за Купата на Лигата. Ударът рикошира от Дейвид Бекъм, преди да влети в мрежата на "червените дяволи". Момчетата на Сър Алекс Фъргюсън така и не се съвзеха след това попадение, а Майкъл Оуен сложи край на интригата 4 минути преди края на срещата, правейки резултата 2:0.
Сезон 2004/2005 бе славен за капитана на мърсисайдци. Ливърпул бе близо до отпадане още в груповата фаза на Шампионска лига. "Червените" се нуждаеха от трети гол срещу гръцкия Олимпиакос, за да продължат напред. Джерард реализира така нужното попадение отново след далечен изстрел. Ако не беше отбелязал, нямаше да се стигне до най-великия финал в историята на турнира, в който Ливърпул се изправи срещу Милан. В Истанбул англичаните губеха с 0:3 на почивката, но осъществиха паметен обрат благодарение на лидера си. Стиви Джи върна един гол, асистира на Владимир Шмицер за 2:3, а накрая спечели и дузпа, с която Шаби Алонсо изравни резултата. Мърсисайдци в крайна сметка грабнаха трофея след дузпи и блестящ Йежи Дудек.
През 2006 г. Джерард отново записа името си в историята със златни букви. Бившият национал на Англия асистира за един и вкара другите два гола при равенството 3:3 с Уест Хем на финала за Купата на Англия, който Ливърпул спечели отново след изпъление на дузпи. Второто попадение на Джерард в двубоя бе специално – шут от 35 метра в самия край на мача.
Видно е, че когато любимият му тим се нуждае от него, Джерард винаги е на разположение. Той обаче е човек, а хората грешат. През 2005 г. Ливърпул водеше с 2:1 на Челси във финала за Купата на Лигата 10 минути преди края. Тогава Джерард си вкара автогол. Капитанът на мърсисайдци отклони неспасяемо прекия свободен удар на Пауло Ферейра. Накрая Ливърпул загуби с 2:3. "Това бе един от най-лошите дни в живота ми. Свързваха ме с Челси преди въпросния финал и хората си мислеха, че съм го направил нарочно", коментира Джерард
Безспорно най-тежкият мач в кариерата на Стиви Джи бе срещата с Челси в края на миналия сезон. "Червените" водеха в класирането три кръга преди края, но Джерард се подхлъзна в центъра на терена при 0:0 в двубоя с Челси и подари топката на Демба Ба, който сам срещу вратаря не сбърка за 0:1. Впоследствие и Фернандо Торес се разписа, а титлата се отдалечи от Ливърпул. Загубата остави мърсисайдци на върха, но вторият Манчестър Сити имаше мач по-малко и по-добра голова разлика. Накрая "гражданите" триумфираха, а Джерард бе с основна вина за пропусната възможност.
Привържениците на Ливърпул обаче не се разгневиха, а напротив - подкрепиха го в този труден за него момент. Той бе направил твърде много за клуба. На няколко пъти през годините Джерард имаше възможност да напусне. Жозе Моуриньо го искаше и в Челси, и в Интер, и в Реал Мадрид, но Стиви Джи не искаше да се разделя с отбора, който обича от дете. "Можех да си тръгна, но реших, че един или два трофея с Ливърпул ще са ми много по-ценни от 10 с друг клуб", споделя Джерард.
Неслучайно Стиви Джи е идол на феновете на мърсисайдци. Той бе сърцето и душата на отбора. След като стана ясно, че напуска в края на сезона, привържениците създадоха безброй видеа, посветени на легендата. Едно от тях е особено въздействащо. В него са събрани най-добрите моменти на Стиви Джи с екипа на "червените", а за фон е използвана песента "Liverpool 8" на Ринго Стар.
"Ливърпул, аз те напуснах, но никога не те разочаровах".
Прекрасно, нали?
