"Хората ми казваха „Давиде, прекалено си дребен, прекалено си бавен, от теб няма да стане играч, по-добре наблегни на училището!” Но това ме мотивираше още повече.
Преди две години бях на дъното, а сега съм в най-големия клуб в България и играя професионален футбол. Най-доброто обаче тепърва предстои.
Казвам се Давиде Мариани и съм номер 8"
Давиде Мариани пристигна във футболния "Левски" през юни 2018 г. и e първият швейцарец, играл в Първа професионална лига. Днес той е един от голмайсторите на "сините" и любимец на публиката. Само че нещата за швейцареца не винаги са били бляскави, а съдбата му е низ от любовни писма, много труд на футболния терен, работа зад бюро в банка и дори период, в който се получавал социални помощи.
Но да започнем отначало. Бащата на Мариани е италианец, а майка му - мексиканка. Двамата се срещат в... Швейцария.
"Баща ми е работил в хотел , а майка ми е била на екскурзия в Швейцария. Пристига в същия хотел, в който баща ми е сервитьор. И магията просто се случва! Започват да си пишат писма, тъй като тогава не е имало социални мрежи. В продължение на 7 години обменят кореспонденция, докато един ден баща ми не заминава за Мексико и не предлага брак на майка ми. След това заедно се връщат в Швейцария. И заживяват там", разказва Мариани.
Така се появява и той - градското дете на Цюрих. А не след дълго и футболът става основна част от живота му.
"Баща ми ме запали по футбола още когато бях 3-4-годишен. Беше любов от пръв поглед. На 5 ме записаха в малък клуб. Казваше се "Унтерщраус" и беше близо до дома ни. Като станах на 11, започнах да играя в Цюрих, където преминах през всички юношески формации. На 12 се преместих в спортно училище – тренирахме всяка сутрин и всеки следобед, а между заниманията ходех на училище. Не искам да ви лъжа, исках само и единствено да играя футбол. Но в Цюрих научих един от най-важните уроци. Там ми казваха „Давиде, ако искаш да играеш, трябва да се справяш добре в училище и да работиш, иначе няма да те държим тук.”, разказва той.
До 16 години винаги е сред най-добрите в отбора, а след това конкуренцията става жестока.
"Вярвах, че страстта и любовта към спорта ми стигат. Думата „работа” ми беше непонятна, но когато видях, че моите съотборници заиграват в първия отбор, а аз стоя във втория, започнах да осъзнавам, че трябва да положа доста усилия. Първоначално ме мотивира липсата на вяра към мен. Докато приятелите ми пътуваха или ходеха на плаж, аз тренирах с личен треньор. И все пак не виждах резултати. Докато един ден, след много упорство и труд, не се събудих преобразен", спомня си Мариани.
В този труден период той работи и в банка, зад бюро, в отдел "Управление на активи". Само че страстта към футбола е по-силна.
"Преди две години бях под наем от "Цюрих" във втората дивизия на Швейцария. Договорът ми изтичаше, не знаех какво да правя, нямаше и да бъде подновен. Стигнах дотам да се обърна за помощ към социалните. В Швейцария, когато нямаше работа, отиваш при тях и те ти дават някакви пари. Спомням си деня, в който влязох там и си казах „Давиде, това наистина не е нещо, за което си мечтал! Та, ти си на дъното! На 25 си, във втората лига, а можеш да играеш – какво се случи?". Е,преди две години и половина наистина бях на дъното, а сега съм в най-големия клуб в България. Горд съм от постигнатото, но знам, че най-доброто предстои!", оптимист е той.
Мариани бързо се превърна в любимец на феновете на "Левски", които виждат, че той иска победата силно, колкото тях. Тази подкрепа му помага и на терена, а най-много се радва на скандиранията и усмивките на децата.
"Усещам любовта на хората тук, на децата най-вече. Когато си истински, автентичен и себе си, се получава точно това", разказвай той.
За единствения швейцарец във футболното ни първенство, София е новото "у дома" и доста му напомня на родния Цюрих. Пред свободното си време обаче той не пропуска да посети екзотични дестинации.
"В свободното си време обичам да чета книги, но много обичам и да пиша. Описвам мислите си, което ме успокоява, така постигам вътрешния си мир", разкрива ни Давиде Мариани.
