„Парк де Пренс” е място, което всеки български спортен почитател със сигурност е чувал. Стадионът във френската столица е арена на един от паметните мачове на националния отбор по футбол. На 17 ноември 1993 г. България побеждава „петлите” с 2:1 в среща от предварителните групи за Мондиал`94. В 90-та минута Емил Костадинов смълчава трибуните на спортното съоръжение със своя паметен гол, който подпечата визите на Пеневата чета за онова незабравимо лудо американско лято, а домакините остави вкъщи.
Днес, 23 години по-късно, български тим отново излиза на „Парк де Пренс” в преследване на мечтата си – да стане първият роден тим, класирал се за елиминационната фаза на Лига Европа, след достойно представяне в групите на Шампионската лига. „Лудогорец” ще трябва да покаже хъс, желание за победа и отлична игра срещу емблемата на парижкия футбол ПСЖ.
Домакините обаче ще имат на своя страна не само многомилионната си селекция, а и близо 50 хил. човека по трибуните на легендарния стадион.
Всъщност „Парк де Пренс” е една от най-старите спортни арени в Европа. Той е построен преди повече от век, и по-точно – през 1897 г.! Намира се в непосредствена близост до легендарния Булонски лес и за никого не е изненада, че е построен върху земя, която е била собственост на френското кралско семейство. От там идва и името на стадиона – „Парк на принцовете”.
В началото съоръжението се е използвало за така популярните във Франция колоездачни състезания, а капацитетът му е бил само 3 200 седящи места. До 1967 г. на „Парк де Пренс” е бил финалът на „Тур дьо Франс”, което обяснява и революционното му значение за спортните предавания в страната. Именно от там на 25 юли 1948 г. е осъществено първото живо излъчване на спортно състезание по френската телевизия.
В първите години от откриването си, съоръжението често е използвано и за арена на мачове по ръгби.
Що се отнася до футбола, първата среща на „Парк де Пренс” е изиграна през 1903 г. Пред точно 984 зрители на трибуните, сборен отбор на парижки играчи претърпява съкрушителна загуба с 0:11 от националния отбор на Англия.
Втория опит за футболна среща е доста по-успешен за местните запалянковци. Две години по-късно френският национален отбор побеждава с 1:0 Швейцария.
През 1919 г. 10 000 футболни привърженици гледат от трибуните финалът за Купата на Франция, но стадионът не може да се конкурира с новите, по-модерни и по-големи съоръжения в околността.
Това кара управата на Париж да предприеме разширяване на капацитета през 1925 г. Новият „Парк де Пренс” трябва да има 45 хил. седящи места, а 26 хил. от тях да бъдат под козирка. Проектът обаче е променен заради комфорта на зрителите и на 19 април 1932 г. е открит обновения стадион за 38 хил. зрители.
През 1938 г. „Парк се Пренс” е домакин на няколко мача от световното първенство, а след Втората световна война местните „Ред стар” и „Расинг” започват редовно да играят дербитата си там.
Именно „Парк де Пренс” посреща първият финал на Шампионска лига. В изданието на турнира от 1956 г., което тогава носи името Купа на европейските шампиони, „Реал” Мадрид вдига трофея в Париж, след победа над „Стад де Реймс” с 4:3.
„Парк де Пренс” може да се похвали и с два финала на европейско първенство. През 1960 г. СССР става първият шампион на Стария континент, побеждавайки на финал Югославия, а през 1984 г. за радост на близо 48 хил. фенове на домакините по трибуните, „петлите” вдигат купата сред победа над Испания.
Преди този паметен момент обаче, стадионът претърпява нова промяна. Заради промяна в градоустройствените планове и строеж на нов път, „Парк де пренс” трябва да бъде реновиран изцяло през 1965 г.
За архитект на проекта от Френската футболна федерация назначават Роджър Талиберт. Той проектира невиждано съоръжение с козирка, поддържана от 50 колони и външен пръстен, с характерните „ножчета”. За подготвянето и изграждането на новият стадион са необходими точно 7 години. На 4 юни 1972 г. „Парк де пренс” е открит тържествено от френския президент Жорж Помпиду. Година по-късно на него се нанася и „Пари Сен Жермен” – клубът, който е станал емблема на френската столица.
До 1998 г., когато е открит модерния „Стад дьо Франс”, „петлите” играят повечето си международни мачове на съоръжението до Булонския лес. „Парк де пренс” е и арена на не един финал за Купата на страната. Освен това е предпочитан от УЕФА за решителни срещи на международни турнири – „Реал” Сарагоса вдига Купата на носителите на купи през 1995 г. там, а три по-късно „Интер” триумфира в надпреварата за Купата на УЕФА във френската столица.
„Парк де пренс” беше арена и на мачове от световното първенство през 1998 г., както и на Евро`2016.
През 2007 г. организаторите решиха да върнат парижките фенове към първите години на стадиона, организирайки няколко мача от ръгби Мондиала там.
В последните години „Пари Сен Жермен” инвестира около 75 млн. евро в постоянни ремонти и разширяване на капацитета на стадиона. Теренът беше повдигнат с 28 см, за да подпомогне растежа на тревата, а всички седалки бяха сменени с по-удобни. На съоръжението бяха обособени и лични ложи на играчите, които увеличиха броя на зрителите с повече от 3 хил., фен зоните около стадиона също бяха ремонтирани.
Плановете на собствениците на клуба и на властите в Париж са капацитетът на „Парк де пренс” да се увеличи на 60 хил. зрители, а крайният срок за това е 2024 г., когато френската столица има намерение да приеме олимпийските игри.
„Лудогорец” обаче няма да чака до тогава. Възпитаниците на Георги Дерменджиев ще излязат на терена още днес (6 декември) срещу „Пари Сен Жермен” с надежда за победа. Мачът ще бъде предаван пряко по bTV Action от 21:45 ч., а студиото започва точно в 21:00.
