Тя е малко бразилка, малко японка, а в сърцето си носи България!
"Аз се чувствам бразилка, но толкова много време живея извън Бразилия, че съм "интернешенъл". Говоря португалски, японски, испански, английски, ама българският е още малко… много ми е труден"
Лусиана Ямада - потомка на бразилка и японец. И дъщеря на света. Живяла е къде ли не - от Бразилия, през Тайланд и Австралия, до Япония. Има трети дан по айкидо, а покрай бойното изкуство се запознава с българина Робърт, с който преди повече от 15 години идват в Пловдив.
"На десетата година в Япония дойде един българин в залата и там се запознахме. През това време исках да имам семейство, само че в Япония ако не работиш, няма как да живееш. Понеже тук животът е по-евтин, аз му казах, че искам да дойдем и да имаме семейство. Първият път кога дойдох в Пловдив, всички бяха на кафето и питах дали е празник. И те казват: "Защо?". И аз казвам "Ами никой не работи!". И те казват "Работим, работим, но всички имаме време за кафе". Защото в Токио през деня няма жив човек навън, всички са в офиса, работят и след това, след работа всички излизат да пийнат, да си говорят с приятели. А, тук почти постоянно, всички са навън", разказа за първите си впечатления Луси.
Преди да се впусне в предизвикателството наречено „България”, за нея всичко започва в Бразилия.
"Баща ми е японец и се мести в Бразилия, когато е на 20 години. Той е бивш инженер и там много бързо свиква, среща се с майка ми. Ние сме четирима – имам една сестра и две братчета. И там ми е любимо, защото съм родена там – много е различно като климат, храната... Всичко е много различно, но когато живееш дълго на други места, също свикваш", казва Луси.
"Когато бях малка - до 5-6 години, бяхме в едно село и там беше пълна свобода. Взимаме колелото, правим пикник, разхождахме се. Тогава не беше много опасно и много хубави спомени имам от това време. След това се преместих към града – в Сао Пауло. Там има 20 милиона човека и много е голямо. Интересно е, виждаш всякакъв вид хора. В същото време има и малко страх. Трябва да се пазиш, да пазиш чантата. Има много крадец и ти не усещаш. Това е най-страшната Бразилия! Защото толкова красивата страна има толкова много опасност? Не мисля, че бих могла да живея в Бразилия спокойно!", категорична е тя.
От Сао Пауло, през Токио, Луси се установява в Пловдив. Посвещава се на айкидото, владее тайландския масаж и е фитнес инструктор. Въпреки че със съпруга й Робърт се разделят, тя избира да отглежда дъщеря си Зои именно в България.
"Исках тя да има семейство. Коренът е тук. Исках да е близо до баща си, до баба си и това ме накара да съм тук. Тя сега е на 15, родена е тук, българка е и бразилка по паспорт, но не говори португалски. От 7-8 годишна не иска вече да говори на английски, иска да говори само на български, защото живее тук толкова много години. Тя е много красива, екзотична – българите са с много силно ДНК. Тя е типична българка – обича кисело мляко, баница, боза", обяснява Луси.
Тя е категорична, че сама се чувства добре в Града под тепетата, където среща много любов от местните.
"Всъщност никога не съм имала проблеми, те се забавляват повече, защото трябва да говорят по-бавно. Смеят се, когато не знам някоя дума. Но с много любов, така ме приемат като българка и вече имам гражданство. Българският е най-трудният език за мен досега. Научих да комуникирам след 2-3 години. С много грешки, ама аз нямам срам – ако не знам нещо, питам", каза тя.
Караме Луси да избере по една дума за Бразилия, Япония и България, за да състави образа на Лусиана Ямада.
"За Бразилия – семейство. За Япония – любов и спокойствие. За България – радост, защото дори да ми е много трудно да живея тук, много се радвам, че мога да правя нещо, да имам възможност да правя каквото искам", казва тя.
Луси е от щастливците, които работят това, което обичат и им личи. Тя помага и на професионални спортисти, сред които е тенисистката Цветана Пиронкова.
"Страхотен спортист, такава дисциплина, истински спортист. От тялото до вътрешното. Тя е много скромен човек, толкова любезна и такова професионална, не знам как да обясня по-добре. Тя никога не обръща гърба на хора, много възпитана, отговорна. Това ми е любимата част – да работя със спортисти. Те има култура за спорт и тогава там има повече развитие на моята професия. И аз мисля, че знам какво правя със спортистите, защото не е само да имаш мускули", обяснява тя.
Луси е смесица от много нюанси. Следва философията на своя спорт - "Да бъдеш в мир със себе си", и успява да я предаде на всички около нея!
Неслучайно и една от най-любимите й думи е „айкидо”, което в превод значи: „ай” – любов, „ки” - енергия и „до“ - пътя. Пътят, който отвежда преди толкова много години едно младо момиче от Бразилия, през Япония до Пловдив, където да бъде щастлива!
