Преди ден завърши един от най-драматичните тенис турнири от Големия шлем. Откритото първенство на Австралия се организира под сянката на депортацията на Новак Джокович, завърши с исторически 21-ви успех в най-важните надпревари за Рафаел Надал и повдигна много важен въпрос:
Колко важна е тишината в един тенис мач?
Почти през цялата надпревара главните действащи лица на корта се оплакваха на съдиите, че публиката е прекалено шумна. Стигна се до там, че след финала Даниил Медведев да заяви: "Имаше моменти в кариерата ми, в които детето в мен се чудеше дали трябва да продължава да мечтае за тези големи неща. Днес това дете спря да мечтае. По време на мача разбрах, че оттук нататък ще играя за себе си, за да осигурявам семейството си, за хората, които вярват в мен. За руснаците, защото усещам, че те вярват в мен."
Причината беше държанието на хората по трибуните. "Преди сервисите на Рафа в петия сет ще има един човек в публиката, за моя изненада, който ще извика "Хайде, Даниил!" и веднага хиляда ще реагират с "Шшшш" – пълна тишина.“ Преди моите сервиси не чувах подобно нещо. Разочароващо е, неуважително е, не мисля, че ще искам да играя тенис, след като стана на 30", продължи обяснението си руснакът.
Естествено, Откритото първенство на Австралия през 2022 г. не е първият турнир, в който невъздържаната публика се оказва фактор.
През 2012 г. в Париж Роджър Федерер отправи остра забележка към зрителите заради подвиквания, през 2017 г. в Маями Ник Кирьос реагира очаквано емоционално срещу по-невъздържан привърженик, Рафаел Надал пък се оплака от освирквания не навреме през Откритото първенство на САЩ преди година.
Тишината и тенисът са свързани още от началото. Защо?
Разновидност на този спорт възниква още през далечния 13-ти век. Тогава играта с топка и ракети е била достъпна само за аристокрацията и кралски особи. Тенисът не е измислен да се играе в огромни спортни зали, още по-малко на стадиони, както е днес.
Едно време, преди много години, мачовете са се състояли на закрито, в малки зали, в които са присъствали най-много 60-70 зрители. Те слушали внимателно дали топката не се удря в някоя от стените, което би значело точка. Представете си в такава ситуация някой да подвикне на Негово височество! Едва ли главата би останала на раменете му!
Всъщност тенисът продължава да се счита за аристократичен спорт, който изключително много държи на традициите. Чак до 1968 г. той има статут на аматьорско занимание. Тоест участниците го практикуват за удоволствие, а не като професия. След известно неразбирателство заради наградните фондове тогава, играчите започват да декларират, че тенисът им носи основните доходи.
И за да добавим нов щрих към картината, през 1994 г. великият Андре Агаси се оплака, че по време на почивките звучи... музика. "Това е позор. Ако продължава по същия начин и на другите турнири, по-добре да се откажа от тениса", заяви американецът по време на турнира в Ню Хейвън.
Може и да си представите, че днес няма да звучат най-актуалните музикални хитове?
Втората причина за тишината е чисто техническа. Смята се, че всеки един минимален шум вреди на концентрацията на тенисистите. Освен това Анди Мъри разкри наскоро, че добрите играчи се ориентират от... звука на топката. Те определят по слух начина на удряне, скоростта ѝ и как да отвърнат.
Правилото е много ясно: Шумът е допустим, само ако се издава от много хора и е постоянен, равен. Но това се случва рядко, така че... по-добре да е тихо.
Не си мислете, че тенисистите не са наясно, че всеки турнир си има шум. Носителката на 23 титли от Големия шлем Серина Уилямс беше категорична през 2003 г. още: "Ако новото поколение настояват да играем на шум, това е нормално. Нашето поколение не е свикнало с това".
По-възрастните тенисисти, които продължават и днес да владеят върха, нямат проблем да чуват само определени неща на определени кортове - постоянното жужене в Ню Йорк, строгата тишина на "Уимбълдън", хапливите коментари на "Ролан Гарос" и веселите подвиквания в Мелбърн.
Но това, което се случи в последното издание на Откритото първенство на Австралия накара част от тенисистите да бъдат жестоки в оценките си и да си позволят да нарекат привържениците по трибуните "Безмозъчни идиоти".
Оказва се, че алкохолът също не влияе на тези подвиквания. На "Уимбълдън", където проблемите са най-малко, той също е част от традицията - шампанското и бирата са разрешени.
Но явно тишината и липсата на такава все още е фактор. И влияе на играчите. Едните се превръщат в невъздържани "зверове" като Кирьос, други погребват детските си мечти, като Медведев.
