„Мнозина наричат Мирела Демирева „новата Стефка Костадинова”. 23-годишната столичанка е бронзов и сребърен медалист от предишни първенства за младежи и девойки, двукратен балкански шампион. Специалистите са категорични, че притежава потенциал да се превърне в следващата голяма звезда на българската лека атлетика. Липсата на адекватни условия за зимна подготовка обаче пречат за развитие на таланти като нея”
По този начин Петър Нанев представя сребърната медалистка от Рио де Жанейро през 2012 г.
Тогава Демирева изпитва трудности да тренира нормално в България заради липсата на нормални условия през зимата.
„Научили сме се да бъдем благодарни за малкото”, категорична е бъдещата олимпийска медалистка.
„Това е любимата ми зала „Фестивална”. В интерес на истината наистина изглежда окаяно, но това е най-доброто място, където можем да тренираме зимата. Виражите ги няма, а зала по лека атлетика без виражи няма. Няма и защо да има. Тук отдавна не е стъпвало лекоатлетически крак. Пистата не е добра, много е амортизирана. Моите родители са се състезавали на нея. Общо взето, 44 години не е сменяна настилката.
Когато бягаме с нашите шпайкове се чува чукане долу по асфалта, което е много неприятно. Често се усещат ръбчетата, където коридорите са били намествани един до друг.
Случвало ни се е да местим скочището, тъй като от много скачане с шиповете, тартана се протрива и се раздира”, разказва тогава Демирева.
Тя обаче е категорична – „Победата винаги е еднакво сладка, независимо в какви условия тренираш. Тя просто е победа!”
„Всичко беше изменено – тренировки, натоварване, начин на скачане. Всичко е различно! Един друг свят! Тренирам по два пъти на ден, ходя на тренировка с колело, независимо от метеорологичните условия. Намерих нова група високи скачачи, нов треньор, който харесвам, намерих нови приятели”, обясни тогава с усмивка Демирева пред Димитър Тасев.
„Амбициите са Рио и медал от Рио. Аз съм спортист. Реално или мечта, не трябва да правя разлика!”, сподели тогава тя.