След победата на България над Германия на четвъртфинала на Европейското първенство по волейбол, едно име не спира да се споменава в новинарски емисии, сайтове и вестници. Не става дума за треньора Пламен Константинов, който за пореден път намери точната формула за победа, нито за 38-годишния капитан и лидер на отбора Владимир Николов, а за Николай Пенчев.
Ники накара цялата зала да стане на крака и повече от минута да скандира името му заради решението му да играе! Не просто да присъства, а да остави разкъсаното си от мъка сърце на игрището, за да помогне на България да се класира между „четирите големи” в Европа. Пенчев стана герой за милиони, защото пренебрегна личната трагедия от загубата на втория си баща Йовчо Йовчев, за да може да зарадва феновете. И те му се отблагодариха – с любов и признание.
Името Пенчев не е непознато за волейболните почитатели. Бащата на Ники – Зарко Пенчев, е бивш волейболист, играл в Локомотив (Пловдив) и Димитровград. Именно той е първият пример за младия национал, въпреки че в залата за първи път го завежда майка му. Ники започва да тренира когато е на 12 години в родния Пловдив при Драган Иванов и първоначално е... център! Младото „лъвче” бързо напредва, но връстниците му започват да го изпреварват по ръст. Пенчев преминава през позицията на диагонал, за да намери истинското си призвание – да посреща топовните сервиси на противника.
Слуховете, че именно той е новата звезда във волейбола, бързо започват да обикалят залите в страната. За подписа на баща му, като негов настойник, успява да се пребори отборът на Пирин (Разлог) срещу трансферната сума от 30 000 евро. Ники заминава, но не сам. С него са неотлъчно и двамата му по-малки полубратя близнаци Чоно и Розалин.
Пословичният работохолизъм му помага да израсне в кариерата и бързо да се справи с конкуренцията на талантливите деца в планинското градче. Успява да се наложи в мъжкия отбор, въпреки че в същото време играе за юношите на клуба, опитва се да е достоен пример за близнаците и завършва средното си образование.
Признанието идва през 2011, когато 19-годишният талант е забелязан от италианския Пиаченца, в които тогава играят Владимир Николов, Андрей Жеков и българинът с италиански паспорт Христо Златанов. Ники получава шанс да се докаже на сцената на световния волейбол.
„Малко ми е трудно тук. От друга страна обаче съм в добър отбор и в много силно първенство. Тук разчитам основно на себе си, защото няма на кой друг. За това и идването ми в Италия го отчитам като предизвикателство, с което трябва да се справя”, разсъждава тогава Пенчев.
Само че след смяната на Анджело Лоринцети на треньорската позиция в отбора, Пенчев започва да остава извън групата за повечето мачове. Следващата стъпка в кариерата му е непознатата Полша.
„Бях идвал в Полша само с националния тим преди да подпиша договор с отбор от тук. И честно казано не ми хареса тогава. Нямам идея защо така се случи. Но когато започнах да играя в Килце, когато видях атмосферата по време на мач и толкова много хора, които обичат волейбола... Тогава започнах да харесвам Полша и сега е така – чувствам се страхотно тук. Искам да играя волейбол тук, защото имам не много, но качествени приятели”, заяви Пенчев година след пристигането си в „страната на волейбола”.
В първата си година като играч на преродения Ефектор Килце, Ники се превръща в основен състезател на отбора. Полските фенове го уважават заради сърцатата му игра, а фенките пищят при всеки негов досег до топката. За месец той се превръща в сензация – поредната перла на европейския волейбол, открита от полските специалисти. На 19 януари 2013 Пенчев забива 31 точки в полето на Асеко Ресовия и помага на тима си да спечели с 3:2. Наградата за най-полезен играч в мача без съмнение е връчена на него, като Ники я добавя към предишните три, които е успял да спечели през сезона.
Вероятно точно този мач определя пътя му през следващата година. За подписа му се борят няколко полски клуба, както и представители от Турция и Италия, но верен на своя работохолизъм, Ники избира именно Ресовия. Тимът от югоизточния полски град Жешув е един от най-силните в Европа, неизменен участник в Шампионска лига и отбор с многохилядна публика. В първия си сезон като посрещач на „вълците” Ники успява да си проправи път на полето като смяна на един от дългогодишните любимци на публиката и капитан на отбора – Алек Ахрем. Налага му се да играе и на поста либеро заради контузия на неостаряващия Кшиштоф Игначак.
Пенчев търпеливо изчаква звездния си миг и той не закъснява. По време на плейофната фаза на първенството Ахрем получава тежка контузия, която отваря пътя на българина към първия отбор. Ники се възползва по най-добрия начин от шанса и със силната си игра помогна на Ресовия да достигне до финала.
Придобил самочувствие от доброто си представяне, Пенчев продължава със силните си изяви и следващия сезон 2014/2015, когато Ресовия достига до финал на Шампионска лига, но не успява да се пребори с руския Зенит (Казан) на Теодор Салпаров и взима среброто. В Полското първенство отборът безпроблемно грабна шампионската титла, а Пенчев не отстъпи титулярното си място въпреки огромната конкуренция в тима.
И въпреки че рядко стига до почетната стълбичка с националния отбор, Ники не крие своето удоволствие от играта пред родна публика. Дебютът му е във Варна през 2010 година срещу Китай. Да носи българското знаме на гърдите си, обаче не е нещо ново за „лъвчето”. Като част от националния отбор младша възраст, под ръководството на Николай Желязков, Ники става балкански шампион през 2009. Със сребърен медал пък се прибира от Европейското през 2010 в Беларус, където става и най-добър посрещач.
Ники е редовен участник в разширения състав на България, без значение кой ръководи отбора. Свикнал е да бъде най-малкият в тима, но и да „краде” занаят, което стана очевидно през последните години. Подемът в играта му не може да бъде пропуснат. От слабичкото дете, незнаещо кога да съблече горнището на анцуга си, той се превърна в мечтата на всеки треньор – стабилен посрещач с усет към играта. В последните сезони подобри и играта си в атака и на блок, което го прави незаменимо зъбчато колело от цялостната машина на отбора. И ако Владо е Лили Иванова на българския волейбол, то спокойно може да оприличим Пенчев на Крисия – млад, позитивен и със светло бъдеще пред себе си.
На мача с Германия той доказа, че вече не е „бебето” на отбора. Николай Пенчев порасна! Не само ментално, но и в очите на всички почитатели на волейбола. От любимец на момиченцата, той се превърна в достоен пример не само за двамата си братя, а за цял народ. На гърдите си окичи не медал, а достойнство. Ники си остава същото момче с вдигнати високо чорапи, чаровна усмивка, стабилно посрещане и технична атака, само че сега всички знаят кое е онова, което го прави истински герой – огромното сърце.
