1 април е Денят на шегата. Не е официален празник, но се е наложил като едни 24 часа, в които можеш малко по-свободно да се забавляваш на гърба на хората около себе си. Ако накрая има обидени или измамени, поне разполагаш с оправдание.
В последните години медиите по света, а и у нас, решиха да използват този ден, за да публикуват лъжливи статии. Ние обаче избрахме да се посмеем заедно.
Заради скандала с масовото злоупотребяване със забраненото вещество мелдоний, в използването на което бяха уличени редица големи атлети, се заговори за спорта, неговите правила и тяхното погазване.
Представяме ви нашата колекция с най-големите хитреци в тази област, намерили по-оригинални начини да измамят останалите... при това не на 1 април:
Борис Онишченко - модерен петобой
Борис Онишченко е известен като човека, направил един от най-слабите опити за измама в историята на спорта.
Руснакът е отличен фехтовчик, с медали от две Олимпийски игри (Мексико ‘68 и Мюнхен ‘72). В Монреал обаче, той решава да си гарантира място в призовата тройка. Онишченко настройва електрическата си рапира така, че да отчита успешен удар при всяко докосване. Уличават го в мошеничество, след като зумерът му се включва, без да е докоснал тялото на противника.
Впоследствие Онишченко бива намразен от останалите олимпийци на СССР. Волейболистите дори заявяват, че ще го изхвърлят през прозореца, ако го засекат в лагера на своя национален тим.
Испанският баскетболен отбор - Параолимпиада
Действието се развива през 2000 г. Мъжкият национален отбор на Испания по баскетбол печели златото на Параолимпийските игри, но след това е задължен да върне медалите си.
Оказва се, че 10 от 12-те състезатели на “Ла Роха” са напълно здрави мъже в разцвета на силите си.
Любопитното е, че ги разкрива техният сънародник Карлос Рибагорда. Журналистът доказва, че коефициентът на интелигентност на играчите е доста над допустимия минимум - 74. Тогава обаче на състезателите не са се правели тестове преди Олимпиадата.
Серхио и Фика Мотсоененг - маратон
Южноафриканските маратонци - братята Серхио и Фика Мотсоененг си приличат толкова много, че можеш да ги объркаш, макар че не са близнаци. Те решават да се възползват от това.
На 90-километровия “Маратон на другарството” от Петермарицбург до Дърбан (ЮАР) през 1999 г., двамата изпълняват хитър план, който може би като деца са прилагали успешно в училище.
Фика стартира, но по средата на трасето влиза в мобилната тоалетна, където чака Серхио. Последният набързо слага маратонките и екипа на брат си, след което завършва състезанието. Двамата обаче са разкрити, тъй като Серхио поставя часовника на другата ръка, а и има белег на единия си крак.
В крайна сметка на братя Мотсоененг не се налага да връщат пари и медали, тъй като завършват на 9-о място.
Роузи Руис - маратон
През 1980 г. американката Роузи Руис печели Бостънския маратон с време 2:31:56 ч., третото най-добро в историята на състезанието.
Разследване установява, че тя не е покрила нормативите за участие, не е потеглила от старта и не помни времената си от отделните контроли, което е рядко срещано в маратона.
Оказва се, че тя е пътувала с автобус до последната отсечка, където просто изскочила от тълпата, за да финишира триумфално. Руис била заподозряна в измама, защото не приличала на атлет. Освен това не изглеждала изморена на финала и по нея нямало пот.
Нейният случай кара организаторите на маратони да осигурят постоянен видеоконтрол по време на надпреварата и да слагат чипове на бегачите.
Дора Ратйен - скок на височина
На Олимпийските игри в Германия през 1936 г. в скока на височина се състезава представителката на домакините Дора Ратйен. След това се оказва, че Дора всъщност е Хайнрих.
Цялата тази история е като част от сценарий на комедия, но всъщност е напълно реална. Горкият Хайнрих е принуден от нацистите да прикрива гениталиите си и да мери сили с жените.
Ще си кажете, че няма как да бъде по-забавно. Има, разбира се! Дора (Хайнрих) завърша на 4-то място, т.е дори не се добира до медал.
Луис Ресто - бокс
През 1983 г. на боксьора Луис Ресто предстои сблъсък с Били Колинс. Последният се намира в серия от 14 поредни победи, предимно с нокаут. Ресто се страхува, както и треньорът му Карлос Луис - Панама.
Двамата решават Ресто да излезе на ринга с ръкавици, подсилени с гипс. Той печели, но от щаба на Колинс подават оплакване след двубоя.
Ресто е уличен в измама и с кариерата му на боксьор е свършено.
Роберто Рохас - футбол
Един интересен случай с марка “Цар Футбол”. През есента на 1983 г. стражът на Чили Роберто Рохас става причината за прекратяването на мача между неговия тим и Бразилия на митичния “Маракана”. Чилийците се нуждаят от задължителна победа, но губят с 0:1.
Тогава Рохас решава, че могат да спечелят, само че служебно. За тази цел той се наранява умишлено, след което симулира, че е ударен с предмет, хвърлен от публиката. Впоследствие е разкрит и наказан доживот.
Диего Марадона - футбол
Диего Марадона е един от най-великите играчи в историята на футбола. Качествата му са безспорни. Скандалният му имидж, изграден на база неговото поведението извън терена обаче, кара специалистите да определят Пеле за “Краля на футбола”.
Но Дон Диего остава в сянката на бразилския си колега и по друга причина.
Всички свързват аржентинската футболна легенда с “Божията ръка”. На Мондиала през 1986 г. Марадона класира страната си на полуфинал, вкарвайки невиждан гол. Диего успява да надскочи вратаря на Англия Питър Шилтън и отклонява топката, а тя попада в мрежата на островитяните.
Страничният рефер - българинът Богдан Дочев, обявява гола за редовен. Главният съдия Али Бенакур зачита попадението, но повторенията показват, че Марадона е играл с ръка.
В интервютата след мача аржентинецът се смее ехидно и най-нагло заявява, че е ако е имало игра с ръка, то това е била Божията.
Дейвид Робъртсън - голф
През 1985г голфърът Дейвид Робъртсън решава да си нагласи топката там, където му е удобно, за да поведе в класирането. Той обаче забравя, че участва в квалификациите на "Бритиш Оупън"...
Разкриват го с лекота, а по-късно е глобен с цели 30 хил. евро сегашни пари и наказан да не участва в състезания в следващите 30 години.
Фред Лорц - маратон
През 1904 г., на Олимпийските игри в Сейнт Луис, Фред Лорц печели маратона, преминавайки 10 км от него... с кола.
Дисквалифициран е малко преди да получи златния медал. Стана ни тъжно, че дори не е успял да чуе химна на страната си и да се разплаче от радост.
Той намира място в класацията ни, защото е истински пионер - първият олимпийски измамник.
