Той е най-големият измежду всички големи. Когато говорим за треньори в европейския баскетбол, неговото име изпъква над всички останали. Никой, никога не е стигал толкова далеч, колкото Желко Обрадович. И едва ли ще дойде ден, в който да се появи друг, който да доближи постиженията му.
Осем пъти шампион в най-престижното клубно състезание по баскетбол на Стария континент – Евролигата. Веднъж покорява върха с родния си клуб "Партизан" (1991/1992), по веднъж го прави начело на испанските "Хувентут" Бадалона (1993/1994) и "Реал" Мадрид (1994/1995). Два пъти триумфира с италианския "Бенетон" Тревизо (1999/2000, 2001/2002) и три пъти с гръцкия "Панатинайкос" (2006/2007, 2008/2009, 2010/2011).
"Щастлив съм. И много горд с отбора. Гордея се с този отбор. Не само днес и не само в този мач." Това са едни от първите думи, които 57-годишният специалист изрича пред микрофона на bTV в Истанбул. Осанката му излъчва достойнство. Същото усещане оставят и всички негови отбори през годините.
Да срещнеш спортна икона в наши дни като Обрадович на живо и да получиш възможността да разговаряш с него, е безценно. Този шанс ни споходи заедно с оператора Любомир Димитров в Истанбул, в момент, в който той постигна немислимото – отстрани от пътя на настоящия си отбор "Фенербахче" – бившият – "Панатинайкос". По безпрецедентен начин, с 3-0 победи и с отнето домакинско предимство на гърците. ПАО гледаха на себе си като на сигурни участници във Файнъл Фор, поради факта, че първите два мача от серията с турския гранд бяха в Атина.
Каква заблуда. Обрадович отиде в Атина и я завладя на един дъх като неговите "фенери" спечелиха на два пъти и направиха третата среща край Босфора протоколна. Близо 15 хиляди зрители в "Юлкер арена" възпяха треньора и неговите воини след крайното 79:61, класирало "Фенербахче" на трети пореден Файнъл Фор.
Обрадович печели първата си титла като треньор в Евролигата, когато е едва 32-годишен. Солидната му кариера на баскетболист от "Партизан" и великия национален отбор на бивша Югославия маркират характера му на победител по начин, който не търпи възражения. Но как човек задържа в себе си този глад за успехи в продължение на 30 години?
"Човек се учи всеки ден. Винаги. Трябва да си жаден за още и още знания. Трябва да цениш опита, който получаваш. Трябва да знаеш какво можеш, но никога да не забравяш откъде си тръгнал. Независимо докъде си успял да стигнеш", казва легендата от Чачак – добър приятел на България и най-вече на Константин Папазов-Тити у нас.
Глад за победи. Предвид факта, че за последно стъпва на покрива на Европа начело на "Панатинайкос" преди шест години, значи сега му е времето за нов подвиг. Що се касае до "Фенербахче", то той наистина би бил такъв. Турците никога не са печелили турнира, а през миналата пролет в Берлин останаха на косъм от купата в драматичен финал срещу ЦСКА Москва – отбор, воден от ученика и дългогодишен помощник на Желко в ПАО – Димитрис Итудис.
Публиката в Истанбул боготвори сърбина също, както на ръце го носеше и тази в Атина. Защото феновете имат безупречен нюх към хората с голямо сърце, не само с големи заплати като Обрадович. "Това е много повече от публика, както ние сме много повече от отбор. Но оценката я давате вие, нали бяхте в залата, преживяхте всичко, което се случи на терена и по трибуните. Вие кажете какво е това? Спорт или нещо повече от обиковена игра", така завършва разговорът ни с един изключителен човек, устремил се към върха.
Връх, който отива на осанката му. Връх, който почти сигурно той ще изкачи само след броени дни по време на финалната четворка, на която домакин е... Истанбул – градът, в който Желко Обрадович отдавна се чувства като у дома си. Обичан, уважаван и възпят. Както отива на големите. А той... той просто е най-големият в тази работа.
