„Стиви” вече бе със Зоуи Де Толедо, когато британската състезателка по гребане спечели сребърен медал на олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. Той я придружаваше и на подиума при церемонията по награждаването. Също и 16 месеца по-късно, когато Зоуи се оттегли от спорта и се записа в изследователски проект в опит да спечели лесни 60 паунда.
Де Толедо, която е студент по медицина, разбра за съществуването му едва година по-късно - през миналия декември. Това се случи благодарение на учебно изследване с ядрено-магнитен резонанс, направено с цел допълнителни доходи.
"Стиви" всъщност е мозъчен тумор. Зоуи му даде име, за да намали поне малко смазващата психологическа тежест от съществуването му. За щастие образуванието се оказа доброкачествено и бе успешно отстранено в началото на март.
Само 4 месеца по-късно Де Толедо ще бъде част от екип, който ще гребе в продължение на 900 км в Замбия с благотворителна цел. Разбира се, олимпийката все още не е дискутирала тази идея с лекуващите лекари...
Да останеш спокоен
Шестнайсет месеца след триумфа в Рио животът на Де Толедо поема в съвсем различна посока. След като прекратява състезателната си кариера, тя се фокусира върху обучението си по медицина в университета в Оксфорд. Следващата голяма цел в живота й е да стане лекар.
Зоуи обаче се проваля на изпитите. "Получих шанс да се явя отново, но цялото ми студентско финансиране бе отнето. Ето защо се съгласих да участвам във въпросното изследване. Задачата ми бе да се подложа на ЯМР", спомня си 30-годишната олимпийска медалистка.
С малко пари в джоба тя се прибира у дома. Но докато се наслаждава на спокойна декемврийска вечер, получава телефонно обаждане. Скенерът е засякъл някакво образувание и се налагат още тестове.
"Бях наистина спокойна, защото подобни неща се случват често. Когото и да подложите на пълни изследвания, вероятно ще намерите нещо нередно в тялото му. Бързо обаче стана ясно, че при мен ситуацията е по-сериозна и с непредвидими последици."
„Това нещо е растяло в главата ми”
Звездата на Де Толедо изгрява през 2012 г., когато лодката й печели прочутата надпревара между Оксфорд и Кеймбридж. Същата година тя печели и бронз от европейското първенство, а през 2014 г. надгражда до сребро. Върхът идва с второто място на летните игри в Рио.
През цялото време тя няма никаква идея какво се случва в главата й. "Дадох на тумора името Стиви, защото просто не исках да го наричам тумор. До определен етап се справях добре, но ми стана наистина тежко, когато започнахме да обсъждаме дали се нуждая от операция или да изчакаме още малко. Това нещо се е развивало в мен 10 или 15 години. Странно е, че през цялото това време съм живяла спокойно живота си и съм преследвала целите си.”
Скоро ще е твърде късно
На 2 март Де Толедо е подложена на операция, която по прогноза трябва да продължи 4 часа. Процедурата отнема почти 13 часа, а лекарите установяват, че туморът е изключително напреднал стадий.
"Тези тумори обикновено се подхранват от няколко кръвоносни съда, докато "Стиви" имаше огромно кръвоснабдяване. Ако не го бяха открили навреме, скоро щеше да стане твърде късно. По принцип е трудно да видиш нещо позитивно, когато те скъсат на изпити, но аз съм живото доказателство".
Телевизия по 12 часа на ден
Хирурзите оставят малка част от образуванието, тъй като е твърде близо до мозъчния ствол. Де Толедо е изписана два дни след операцията и страда от постоянно главоболие в продължение на 2 седмици. Тя все още се задъхва, докато се разхожда из апартамента си или просто говори по телефона.
"Първоначално не бе никак приятно. Чувствах се замаяна, не можех и да чета, защото едно от очите ми непрекъснато мигаше. Гледах телевизия в продължение на 12 часа на ден. Сега вече се готвя за поправителните през юни. Все още обаче се чувствам отпаднала. Освен това имам този гигантски белег отзад на главата".
За първи път с гребло
Докато Зоуи печелеше медали, тя всъщност не гребеше. Нейната роля бе на рулеви и отговаряше за управлението и темпото. Деветият човек в осморката. Очите и ушите на екипажа.
Но Де Толедо ще трябва да хване греблото през юли, когато заедно с още 13 души ще прекоси 900-километров маршрут към Замбия. Целта е да бъдат набрани средства за осигуряване на чиста вода за местното население.
"Ние, гребците, използваме водата през цялото време и я приемаме за даденост. Елитният спорт е изключително егоистичен - не отиваш на олимпийски игри, за да помогнеш на света. Правиш го за себе си. Ужасът на предстоящата експедиция е, че аз съм най-малко атлетичният олимпиец, когото сте срещали. За мен ще бъде огромно предизвикателство и се надявам да бъда полезна на екипажа".
Зоуи признава, че все още не е уведомила лекарите си за своето намерение. "Те със сигурност ще разберат, при това - съвсем скоро. Ако смятат, че идеята е ужасна, ще ми го кажат. Просто трябва да бъда разумна. Туморът "Стиви" е просто поредното нещо, което трябва да преодолея. Още една трудност, която да ме направи по-силен човек".
