Границите на човешките възможности се променят с всеки изминал ден. Това в огромна степен рефлектира върху спортните постижения и рекордите, които впечатляват и вдъхновяват редица поколения спортисти.
Има няколко постижения, за които смело можем да кажем, че едва ли някога ще бъдат подобрени. Сред тях е светкавичното бягане на Юсеин Болт на олимпийските игри в Лондон. Спринтьорът от Ямайка пробяга финала на 100 м за рекордните 9.63 секунди.
Това обаче не е най-добрият му резултат. Три години по-рано, на световното първенство в Берлин, Болт финишира за 9.58 секунди и направо подлудява света, поставяйки още едно наглед недостижимо постижение.
Тези олимпийски, световни или като цяло рекорди в спринта на 100 м при мъжете изглеждат като "мисията невъзможна". В историята само пет пъти някой е успявал да бяха под 9.7 секунди. Болт успява на три пъти - 9.58, 9.63, 9.69 сек., докато Тайсън Гей и Йохан Блейк заковават по веднъж на 9.69 секунди.
Освен феноменалната скорост на Болт, има и резултати в другата крайност, които въпреки че носят първото място, са изключително слаби.
Ерик Мусамбани от Екваториална Гвинея е плувецът, който едва не се удави. Мусамбани печели първото място в плуването на 100 м свободен стил в предварителните потоци на олимпийските игри в Сидни през 2000 г. Времето му е 1:52.72 мин. - най-бавното в историята на олимпийските игри. Това е и с 50 секунди по-бавно от втория най-слаб резултат в същата дисциплина в Сидни.
А въпросът, който вълнува всички е: Как завършва на първо място в квалификационния поток? Комичната истина е следната: състезава се срещу други двама плувци, които са дисквалифицирани заради лош старт. Така Ерик плува съвсем сам в басейна, а видео от състезанието показва, че на моменти той едва не се удавя.
Заради отказа да се предаде, той се превръща в един от символите на олимпийските игри и получава прякора Змиорката.
Най-убедителната победа във Формула 1 е постигната от Джаки Стюарт в Гран при на Испания през 1969 г. На финала той печели с преднина от две обиколки. Рекордът на Стюарт е изравнен през 1995 г. в Гран при на Австралия, но тогава само осем болида завършват състезанието заради катастрофа. Победител е Деймън Хил.
Що се отнася до футбола... в Мадагаскар през 2002 г. е отбелязана най-убедителната победа в историята на този спорт. "Адема" печели срещу "Лемирн" с бруталното 149:0. Този резултат обаче не е легитимен, тъй като футболисти от загубилия тим умишлено си вкарват голове в знак на протест срещу решенията на главния съдия.
Following poor refereeing decisions that dearly cost the holders the league title, L’Emyrne of Madagascar would make a stand in the most controversial way the next week. Matt Joy recalls events that lead to an incredible 149-0 scoreline. https://t.co/fZHfYUh137
— These Football Times (@thesefootytimes) May 14, 2020
Затова в книгата с рекордите като номер 1 е отбелязан мач, провел се в Шотландия през 1885 г."Ейрброот" побеждава "Бон Акорд" с 36:0. Това е най-разгромната победа в историята на професионалния футбол.
В НБА върховото постижение за отбелязани точки в един мач принадлежи на Уилт Чембърлейн, който вкарва 100 точки при победата на "Филаделфия Уориърс" срещу "Ню Йорк Никс" със 169:147. Рекордът е поставен през март 1962-а, а най-близо до това емблематично постижение бе Коби Брайънт, който в една среща отбелязва 81 точки.
В американския футбол с най-много точки в един мач може да се похвали Ърни Нивърс. Той брои до 40 при победата на "Чикаго Кардинълс" над "Чикаго Беърс" през 1929 г. Интересното в случая е, че мачът завършва при резултат 40:6, а това означава, че Нивърс бележи абсолютно всички точки за своя тим.
Един феноменален рекорд в тениса е поставен на "Уимбълдън" през 2010 г. Мачът между американеца Джон Иснър и французина Никола Маю е най-дългият в историята на аристократичния спорт. Двубоят продължава 11 часа и 5 минути и се играе в рамките на три дни. Иснър печели с 3:2 (6:4, 3:6, 6:7, 7:6, 70:68). Дори само последният сет е по-дълъг от втория най-продължителен мач в историята на тениса.
В голфа, разбира се, най-важният рекорд е записан на името на Тайгър Уудс. Той прави 142 последователни участия в уикендите на турнирите. Серията му започва през 1998 г. и прекъсва през 2005 г. След Уудс е Байрън Нелсън със 113.
