Да продължиш въпреки всичко. Да се усмихваш широко под ударите на съдбата. Да повярваш, че тялото е само обвивка, която крие най-важното. Историята на всеки параолимпиец е уникална и достойна за възхищение. Време е да ви разкажем тази на Шон Хайдейл.
Роден в семейство на предани фенове на „Ливърпул”, той попада в академията на клуба на 9-годишна възраст. Изглежда създаден за големи неща. „Непрекъснато подритвах топката и хората повтаряха на баща ми, че един ден ще стана футболист и дори национал”, спомня си Шон.
Той уверено си пробива път в отбора до 18 години и дели съблекалнята с Том Инс, Джей Спиъринг и Мартин Кели. Хайдейл печели Младежката купа на ФА през 2007 г. Извикан е и в националния отбор до 16 години заедно с Джак Уилшър и Джак Родуел.
После мечтата на Шон се сбъдва – „Ливърпул” му предлага договор. Младежът е на седмото небе. "Изведнъж футболът се превърна в моя професия. Вярвах, че мога да стигна до самия връх. През април 2008 г. направих много силен мач срещу „Дарби”. 24 часа по-късно катастрофирах жестоко заедно с четирима приятели”.
Две от момчетата издъхват на място и в този смисъл Шон вади късмет. Оцелява с жестока травма на дясното коляно и фрактури на врата и глезена. Налага се единият му бъбрек да бъде отстранен. Прекарва пет дни в кома. Да, късметът невинаги изглежда така, както очакваме.
Месец по-късно от „Ливърпул” уреждат обещаващият халф да бъде прехвърлен в частна болница. Ангажиран е специалистът по контузии на коляното Анди Уилямс. На свиждане идва Джейми Карагър. Нищо обаче не е в състояние да повдигне духа на Хайдейл.
„Минаха две години, преди да съм в състояние отново да тичам. Гледах всеки ден как момчетата тренират. Сърцето ми се късаше. Просто седях до страничната линия и се питах дали някога отново ще играя футбол”.
Лекарите са категорични - с кариерата му е свършено. Той обаче отказва да се примири. „Големият ми идол, както се досещате, бе Стивън Джерард. Възхищавах се на всяко негово движение. И един ден капитанът на „Ливърпул” ме покани на семейна вечеря. Успя да ме окуражи. С него е лесно да разговаряш”.
На онзи етап Шон вече е наясно, че никога няма да играе като Джерард. Че дори няма да се превърне в таланта, който очакват приятелите на баща му. Но все още вярва, че има бъдеще във футбола. „Преодолявах всяко препятствие. Започнах с упражнения в басейна, после се преместих на пътеката. Дойде ред на колелото и в един момент усетих, че е отново мога да тренирам с топка. Физиотерапевтът на „Ливърпул” Дейв Гели обаче бе категоричен, че е невъзможно отново да играя. Чувствах се добре и не намирах смисъл в думите му. После осъзнах, че е прав. Дори и сега чувствам жестока болка в ставите. Пробвах се в „МК Донс” и „Хъдърсфийлд”, но ми беше твърде тежко. Затова опитах в отбори от по-долните дивизии. В крайна сметка трябваше да приема, че футболът не е за мен”.
През 2013 г. 30 свидетели, сред които Карагър, Джерард и Уилшър, удостоверяват, че Шон е щял да стигне до мъжкия отбор, ако не бе пострадал в онази катастрофа. Присъдена му е 7-цифрена компенсация. Но това не е краят на историята. Защото някои хора просто са родени за величие и слава.
Вече стана дума колко много значения крие думата „късмет”. Хрумвало ли ви е някога, че кръвоизлив в мозъка може да мине за благословия?
„Никога не бях чувал за CP футбол”, признава Файдейл, визирайки Cerebral Palsy football (церебрална парализа) - спорт, отворен за онези, които страдат от мозъчни травми.
„Шефът на ФА Джеф Дейвис ми изпрати имейл с подробни обяснения по въпроса. Явих се на комисия, получих разрешение да играя и ми показаха мач от параолимпиадата в Лондон 2012. Когато отидох на „Сейнт Джордж Парк”, смятах, че ще бъде лесно. Останах изненадан от нивото. Отборите са от по седем души, но се играе на стандартен терен. Така че полузащитниците са подложени на наистина голямо натоварване”.
„В началото бях леко неуверен, но се наслаждавах на всяка една минута. Чудесно съоръжение, прекрасен терен - мислех, че всичко това е останало завинаги в миналото. Внезапно се върнах към най-хубавите си спомени”.
И така, на Шон предстои първа параолимпиада. Капитан на тима в Рио ще бъде Джак Рътър - юноша на „Бирмингам”, получил мозъчни увреждания при сбиване в нощен клуб. Трето участие ще запише Майкъл Баркър - някогашен талант на „Евертън”, чийто надежди да стигне до Висшата лига се изпаряват, когато е пометен от автобус. Англия попадна в група с Бразилия, Украйна и Ирландия.
„Мама и татко идват да ме гледат. Първоначално се разстройваха, но сега са много горди. Надявам се да ги зарадвам с медал”, споделя Хайдейл.
Онези, които навремето очакваха 9-годишният Шон да стигне до националния отбор, в крайна сметка се оказаха прави. Просто пътят му се оказа малко по-различен.
