Дни остават до откриването на 15-те параолимпийски игри в Рио де Жанейро. Докато днес параолимпизмът е най-голямото спортно движение за хора с увреждания в света, в началото той е бил част от комплексно лечение на бивши военни, получили увреждания по време на Втората световна война.
Идеята за създаването на игри за хора с увреждания дължим на британския неврохируг Лудвиг Гутман, който се смята за баща на съвременното параолимпийско движение. В края на Втората световна война в Стоук Мандевил, близо до Лондон, той създава отделение за ветеранни с гръбначно-мозъчни наранявания, като използва спорта за по-бързата им рехабилитация. Програмата му за лечение не само удължава живота на пациентите, но и им помага да се справят с психологическите проблеми. Те започват да възвръщат самочувствието си, жизнеността и социалните контакти.
„Не е важно какво е поражението, важно е какво е останало”, казва тогава д-р Гутман.
Наблюденията на нерохирурга са повод за организирането на спортна надпревара между параплегици. Това се случва през 1948 г. в Стоук Мандевил, където се провеждат първите игри за хора с увреждания с ампутации и инвалидни колички. Те представляват състезание по стрелба с лък, в което участват 16 бивши военослужещи - 14 мъже и две жени. Четири години по-късно датски спортисти се включват в надпреварата в Стоук Мандевил, което превръща състезанието в първите международни игри за хора с увреждания.
След олимпиадата в Рим през 1960 г. тези състезания получават официален статут на параолимпийски игри. От Сеул 1988 г. пък те задължително се провеждат в града - домакин на световните игри. Участниците в тях се настаняват в олимпийското село, а състезанията протичат в олимпийските спортни обекти. Принципът е една кандидатура с един град домакин на олимпийските и параолимпийските игри.
Организационният комитет на олимпийските игри поема заедно с Международния параолимпийски комитет (МПК) отговорността за организацията на игрите. От Пекин 2008 г. олимпийските и параолимпийските игри се подготвят от един общ организационен комитет.
МОК осигурява финансовите гаранции за провеждане на параолимпийските игри. Поема разходите за настаняване, храна и вътрешен транспорт на спортистите. МПК и МОК се договарят за общия брой участници.
Обикновено параолимпийските игри започват 2-3 седмици след приключване на олимпийските. Целта е да се адаптират съоръженията към нуждите на параолимпийците
Конкуренцията при параолимпийците е много силна. Участие в тези игри се печели само при показани добри резултати. Както при останалите спортисти и параолимпийците покриват стандарти за постижения А или Б. Но това не е достатъчно. Необходимо е и спечелване на квоти, защото броят на участниците в игрите е ограничен. Квотите са много ценни. Не само броят на спортните дисциплини е определящ, но и видът и степента на заболяването на спортистите.
Днес, 68 години след състезанието по стрелба с лък в Стоук Мандевил, параолимпийските игри са едно от най-мащабните спортни събития в света, предизвикващо интереса на милиони по света. В тях участват хора с физически, зрителни и психически увреждания.
В Рио от 7 до 18 септември 4 350 спортисти от 176 държави ще мерят сили в петнайсетото издание на най-голямото състезание за хора с увреждания. В продължение на 11 дни най-добрите параолимпийци на планетата ще се състезават в 23 спорта за 528 медала. За първи път в програмата ще бъдат включени триатлон и кану-каяк.
Огромна роля за развитието на параолимпийския спорт има седмият президент на МОК Хуан Антонио Самаранч. „Параолимпизмът е училище за живот на всички. Ще настъпи момент, когато параолимпийските и олимпийските игри ще се провеждат в едно и също време”, казва той.
