Цветен, безпардонен, директен. Човек като вселена. Такъв е Пини Гершон – един от най-великите баскетболни треньори на нашето време. Той отдели повече от час, за да даде интервю пред Иван Боянов. 73 минути, в които не остана незасегната тема. От българските му корени, през хапливия му език, предизвикателствата в кариерата и за смисъла на живота.
Ето и някои от акцентите:
На 9 декември 2007 г. в Атина Гершон слага подписа си под договор като национален селекционер на България. По това време води гръцкия гранд „Олимпиакос”, а зад гърба му са пет финала и три титли в Евролигата начело на израелския колос „Макаби” Тел Авив.
За предизвикателството да води националния отбор на България
„По онова време изкарвах добри пари в Гърция и се чувствах като президента на България. Ръководството на федерацията ви предприе страхотен ход. Дойде до Гърция с автобус с 15-20 журналисти. Не можех да им кажа: "Връщайте се в България без треньор!". Може би някой друг би го направил, но не и аз. Не знаех играчите, знаех нищо. Не знаех кого ще тренирам. Но имах предизвикателство.”
Дядото на Гершон е българин, живял е дълги години в Лом и Пловдив, където работи като равин. Дядото участва активно в отглеждането му и е основната причина, поради която Пини приема поканата на България. Идва у нас срещу годишна заплата от... 1 евро!
Липсата на много средства не е нещо ново за Гершон. Детството му в Тел Авив е много трудно, а мизерията е част от живота му.
За българския дядо и за дълга да направи нещо за България
„Имам хора в България, които ми помогнаха да намеря местата, на които дядо ми се е молил. Той първо пристига от Израел в България, след това се връща обратно, жени се повторно и едва след това се прибира в в Израел. Вижте, дядо ми беше българин. Когато ме поканиха за треньор.... Да речем, че не беше България, а поканата беше от Австрия или Дания, не съм сигурен, че щях да приема. Но заради дядо ми, той си беше българин, и аз чувствах, че трябва да направя нещо"
За чувството на гордост, че във вените му тече и българска кръв
„За щастие, аз съм и българин. Български гражданин съм, дядо ми е израснал в България и е прекарал по-голямата част от живота си там. Той проведе с мен ритуалът Бар Мицва, вече знаете, че беше равин. Без съмнение, дядо ми беше огромна част от живота ми. И наистина всеки път, когато кацам в България, аз се чувствам така, все едно се прибирам вкъщи. Хората ме карат да се чувствам, че съм си у дома."
В света на баскетбола Гершон е известен като една от най-провокативните и неконтролируеми личности. Самият той не съжалява за нищо, но признава, че може би е имало неща, които не е трябвало да изрича.
За прословутата си голяма уста
„Понякога, когато говориш твърде много, говориш глупости. А аз говоря твърде много. Особено, когато бях млад. Нека да кажем, че някои от изреченията, които съм казал, може би не е трябвало да изричам. Не казвам, че не съм бил прав, но казвам, че не е трябвало да ги изричам. Но в крайна сметка, това е имидж. И не е лесно да се бориш срещу имиджа. Когато хората ти лепнат един етикет, не е лесно да се отървеш от него. Но ако попиташ повечето хора, ще отговорят, че съм придал малко повече цвят на баскетбола в Израел, включително на Евролигата. Невъзможно е човек да бъде сериозен през цялото време. Ами, аз обичам да се шегувам. Виж, не се събуждам от сутринта с мисълта какво бих отговорил, ако победя и какво бих отговорил, ако загубя. Не! Изобретателен съм! На секундата, в която ми се задава въпрос, аз съм готов да дам отговор. Трябва да дам отговор. Понякога този отговор е добър, понякога не е. И какво толкова! Да правим политически въпрос от един отговор? Я, стига глупости!”
Дали би помогнал отново на българския баскетбол?
„Аз вярвам, че в България, вие имате по-добър потенциал за баскетбол, отколкото ние имаме в Израел. Но имате нужда от някой, който да ви хване за ръка и да ви напътства. Парите са проблем, но не вярвам, че са единственият проблем. Но генетично, българите са с по-добър потенциал от израелците, от израелските деца и подрастващи. Нацията ви просто е по-висока и по-подходяща за баскетбол от нашата. Но ви трябва някой, който да ви направлява. Да се започне с треньорите и с тяхното обучение. Да се обиколи цялата страна, да се обединят усилията. Много работа е това. Но Глушков знае, че съм до него, когато пожелае. Той знае, само трябва да каже. Ние сме добри приятели и винаги съм готов да помогна.”
