„Пропилени златни възможности”, „Загуба след спечелен мач” , „Психиката на Григор отново го лиши от триумфа” – често срещани заглавия, критикуващи лабилността на Григор Димитров в годините назад.
Битка между Григор и психиката му, психиката и Григор.
Изглежда, че тази битка е спечелена – и то от българина. Или поне такова впечатление прави играта на българина през последната година. Наред с физическото израстване, Гришо показва психическа устойчивост, която носи победи, и титли.
„Игра на психика „ – това се оказва един от най-важните компоненти за крайния успех в спорта последните години . Все по-често наблюдаваме, че „тренираната психика” успява да печели мачове и битки тогава, когато нещата в играта на спортиста не се получават. Не и по начина, по който на него му се искат.
Все по-често явление е успешният тандем между спортиста, който върви ръка за ръка със спортния психолог. Успехите са видими, а присъствието на спортния педагог в тренировъчния режим на успешния спортист е задължително.
Потърсихме професионалното мнение на психолога на националния отбор по художествена гимнастика и заместник-ректор на Националната спортна академия "Васил Левски” – проф. Татяна Янчева, която говори за важността на психологията в спорта и видимата промяна в Григор Димитров.
”Промяната е много видима. Както сте забелязали предполагам, той е много овладян в реакциите. Няма ги вече тези импулсивни реакции, които наблюдавахме по-рано в неговата кариера. Вижда се един много по-сериозен самоконтрол. Той е видим и явно съществува. Въобще това си проличава и в изказванията му, доколкото следя различни коментари и негови интервюта. Това е специален акцент в тяхната подготовка и резултатите се появяват веднага. Виждате го много по-сдържан, овладян по-скоро, много по-контролиращ поведението и реакциите си, което няма как да не се отрази и на играта му. ”
Проф. Татяна Янчева не пропусна да акцентира, че днешният елитен спорт е невъзможен без намесата на спортен психолог. Но не епизодичната намеса, а постоянният контрол върху емоциите на успешния спортист.
„В днешно време, когато говорим за елитен спорт е абсурдно да говорим има ли или няма смисъл и какво е значението на спортната психология. Виждате, че спортът става все по-професионален, а оттам и психологическото напрежение в спорта е изключително голямо. Тоест, за да може един състезател, а и треньор да се справят с това напрежение и да покажат действителните си възможности е абсурдно без работа в това направление. Като тук не говорим за епизодична намеса, говорим за подготовка. Не случайно в спорта се говори за психическа подготовка, която да подготвя състезателите и треньорите от една страна да могат да поемат това напрежение, да се справят с него, което пък от своя страна да даде възможност те да покажат реалните си спортно технически възможности във всеки един момент.”
Във връзка с непостоянните изяви в играта на Григор Димитров през изминалите години, тя не пропуска да разкрие за тежестта от очакванията е огромна. Покаченото напрежение и общественият натиск се оказват основен фактор за крайния победител.
За най-рутинираните състезатели е най-тежко. И тук съществува късмета на новобранеца, ако трябва малко в шеговит план. Да, от един дебютант никой не очаква нищо кой знае какво, като резултати и класиране. От един световен шампион, нали знаете, че очакват поне световен шампион да стане. Един състезател с много богат спортно-технически опит – най-вече с титли и завоювани успехи е много по-натоварен психически, отколкото състезатели, които нямат подобна психическа тежест зад гърба си. Защото очакванията към тях са изключително високи и хората не прощават прояви на слабост. Те очакват от своите шампиони да бъдат пример за съвършенство, очакват те да бъдат върха във всичко, което правят, а това е изключително натоварващо.„
Снимка:
Lap.bg
„След като си тръгнал да бъдеш, да ставаш голям – това е част от битието ти. Няма как да се скрият особено в днешно време. Особено в тази социална среда и при това развитие на медиите. Те няма как да се скрият. Въпросът е пак чрез психическата подготовка ние да ги научим да се справят с всичко това, така че да могат да понесат всичко онова, което съпътства елитният спорт.”
Сред най-важните фактори за успеха на елитния спортист остава търсенето на баланса между използването на тялото по най-правилния начин.
„За да може той да използва тези способности и то в условията не едно конкретно състезание, където знаете, че напрежението наистина е огромно, социалният натиск е огромен, очакванията на хората са огромни. Особено в спортове, в които са с вече завоювани успехи, особено за състезатели, които имат много богат опит и титли зад гърба си. Това наистина е много силно действащ психологически фактор. Тоест, за да можеш да покажеш спортно техническите си възможности на дадения етап от подготовката си, ти трябва да си в оптимално психическо състояние.”
