Ветроходството се учи цял живот. Така завършва разговорът ми с един доказан мореплавател като Михаил Копанов. Два дни преди това се запознавам с него по тъмно на марината на Кавала, седнал на борда на една от яхтите, които се поклащат лениво. Той ще е нашият инструктор през следващите няколко дни.
Може да се каже, че сме късметлии, защото капитанът е не само ветеран, през 2015 г. 37-футовата яхта „Фурия” печели първо място в класа си в презокеанското рали ARC (Atlantic Rally for Cruisers). Това е първото участие на българска яхта в най-мащабното презокеанско състезание.
Въпреки името на яхтата, Михаил Копанов е по-скоро мълчалив и доста обран във всичко което прави. Реакциите му са като вълните. Щом се заговори за море, плаване и за управлението на яхта не пести обяснения, щом темите не са свързани с всичко това, става лаконичен и сякаш утихва. На всички ни е ясно с кой сме на борда и, макар и зрели хора, сме внимателни като ученици пред този респектиращ учител.
Той действа като по учебник – с най-важните възли, части на корпуса и всичко останало, което служи за да се понесем по морската шир, носени от вятъра. След един ден трябва да се включим в реална регата. Това изглежда почти невероятно. Ние дори не може да запомним имената на всички части за управление.
Време за губене няма и ние вече излизане в Открито море. Стоим на кърмата и е време за вдигане на платната. Следват команди и боботенето на двигателя спира. Това е особен момент. Вятърът те понася, усещаш колко дразнещ е шумът от двигателя и идва истинското усещане и красота на плаването на ветрила. Чува се само поренето на вълните, които оставят бяла диря зад кърмата.
Сега идва истинското обучение на това, на което хората са се учили от векове. Логиката е проста. Морето и вятърът са стихията от която се възползваш. Особено от вятъра. Той дава силата, която трябва да уловиш по най-добрия начин.
Имената на различните маневри не успяваш да запомниш, защото начинаещ като нас е по-скоро улисан в техническото изпълнение на поворотите спрямо вятъра. Всеки изпълнява точно определено действие. Ние сме като оркестър, който трябва да е прецизен. Напасването е въпрос на време и познания. Всеки последващ опит, е все по-успешен.
Разбира се днес има какво ли не за да ти помага. Може да използваш и автопилот. Все пак Михаил Копанов е категоричен, че най-прецизен е човекът. Това се вижда от самия него. Финни настройки на платната, които за нас са неразбираеми. Това е опитът на годините да улавяш вятъра, който може да ти бъде полезен, но може и да те спира.
Така е и в живота. Минаваш през ветрове, бури и слънчеви дни. Морето и плаването по един естествен начин те водят към подобни размисли. Никос Казандзакис и Хемингуей са добър пример.
