81 медала с ансамбъла по художествена гимнастика, европейска и двукратна световна шампионка, бронзова медалистка от олимпийски игри. Но това не е достатъчно. Не и за нея.
Това е Ренета Камберова - момичето, което всяка вечер сънуваше, че е на състезание. През миналата година пое управлението на спорта в родния си Пазарджик, а в края на миналия месец организира първата спортна конференция "Искам да съм като тях".
"В един момент си казах, какво по-добро от това да поканя едни от най-успелите ни спортисти, за да бъдат пример за децата, тъй като аз по себе си съдя, че когато отида в залата и те изпадат в някаква абсолютна еуфория. Казах си, щом реагират така на мен, няма да реагират по различен начин на останалите", споделя грацията.
Началото в гимнастиката за Рени обаче не е толкова обещаващо.
"Често децата ме питат – като беше малка най-добра ли беше? И аз казвам: "Деца, не бях най-добра. Дори бях във втория отбор. На държавните, ако успеех да вляза под 20 място за мен това беше абсолютен успех. Финали – немислимо."
Тя винаги ще бъде Златно момиче, но не забравя времето, когато всяка по-голяма гимнастичка е била нейно вдъхновение. Именно затова сега дава цялата си любов на децата.
"Аз съм минала през абсолютно същото, през което и те. Затова никога не ми се е случвало да откажа автограф, да откажа снимка, защото знам, че това е поредното дете, на което аз ще се разпиша, но аз за него съм най-голямата мотивация, за да бъде един ден като мен."
Прекарваме деня в Пазарджик, а Ренета ни отвежда на едно от любимите си места. На втория етаж в общината името й стои гордо до личности, като Нешка Робева, Анелия Раленкова и Лили Игнатова.
"Мисля, че съм и най-младата почетна гражданка, така че аз доста пъти съм казвала, че се гордея с Пазарджик, но явно сега и той се гордее с мен. Искам да докажа, че младите хора сме също толкова успешни, също толкова амбициозни. В крайна сметка стига да искаш нещо и да работиш за него - няма, как да не случи."
В дома на Ренета Камберова многобройните медали имат свое отредено място, наречено "Стената на славата" от нейната майка.
"Те са събирани в продължение на страшно много години от моята майка. Буквално от първото ми състезание до последното. Тя винаги се е старала да не изпуска нищо. Докато още бях състезателка, обаждам се на майка си и казвам – имам още три медала и тя: "Ох, мамо къде да ги сложа сега". Тя винаги е била доста сладка в това отношение."
Един медал обаче остава най-ценен - олимпийският.
"Знаете ли, че когато го взехме 3 дни не го свалях. Аз спях с него, ходех с него и тук отзад започна да ме боли, защото той наистина е тежък и се бях прегърбила. Първият ден след олимпиадата се събуждам и първото нещо, което направих, беше да го потърся. Да видя, че е истински."
Рени ни разхожда из олимпийските спомени, като не пропуска да ни покаже трикото, с което печелят медал от Олимпийски игри.
"С него играхме матрицата, даже виждате, че дизайнът му е такъв. Това трико беше в списанието на Voge Русия за едни от най-красивите трика на олимпиадата, тъй като нашият спорт в Русия е доста на пиедестал и те доста отблизо следят гимнастичките. Много хубаво ни стана…"
Признава, че безкрайните тренировки не й липсват. Липсват й момичетата. Липсва й емоцията. Но сега в новото си амплоа чувства, че за пореден път е открила себе си.
"Много си харесвам работа, не си поставям нови върхове, защото пак се чувствам, като някога в залата в Пазарджик. Аз съм едва на първото стъпало и все още не мога да видя крайната цел и да видя, какви са хоризонтите. Знам, че ще е нещо хубаво и нещо, което много ще харесвам…"
