Сърцето на шампиона (ВИДЕО)

Втори епизод от поредицата "Спортният лъч". В нея Деян Спасов ни среща със спортисти, които по-рядко попадат под светлината на прожекторите, но носят добродетели, които си струва да видим.

Видео:


Кой беше първият герой в поредицата:

Чували ли сте за Калина Стефанова? Знаете ли, че тя е двукратен световен шампион и носител на сребърен медал от европейските игри, както и горд притежател на още куп отличия от големи форуми в един от най-мъжките спортове – самбото.

В момента Калина се готви за световното първенство, започващо след броени дни в София, и мечтае за едно - трета световна титла.

Калина започва със спорта на 10-годишна възраст в родния си град Елена, когато баща й завежда нея и брат й на тренировка по джудо. Първият й треньор се казва Иван Мирянов.

Само 4-5 години по-късно Калина започва да тренира и самбо. Една от главните причини за решението й е, че самбото дава възможност за участие в много повече състезания. Тръпката и идеята на самия спорт пък я посвещават завинаги на него.

„Тя може би е човекът, който най-много тренира в отбора. Най-подготвена е, но при нея се случи една травма преди 2-3 години, която все още не може психически да преодолее и това се очертава при нейните резултати.

Ако обаче се получи да превъзмогне тази психическа бариера, мисля, че ще ги отнесе на самото първенство (б.а. световното първенство в София, започващо на 10 ноември)”, категоричен е треньорът на националния отбор по самбо Васил Соколов.

„Най-голямата ми травма може би е операцията, която претърпях на лакътя. През 2013 г. ми излезе лакътят на полуфинала на европейското първенство, загубих си мача. Нямах възможност да излезна за трето място просто защото не бях в състояние.

И така докато стигнем до решение, че трябва да се оперира ръката и да се предприеме малка почива, имах много тежки моменти”, споделя Калина.

Голяма част от загубите на самбистката в кариерата й дотук се дължат именно на травмите. Понякога тя просто не успява да се абстрахира от болките си и от несигурността.

Какво обаче я мотивира тогава?

„Целият труд, който съм дала. Времето, което съм прекарала в тренировки и в желание за определен успех. Идва момент, в който си казваш: Сега е моментът! Трябва да дадеш всичко!”, заявява Калина, а погледът й с всяка следваща дума изглежда все по-решителен. 

Шампионът се познава, както по-успехите, така и по голямото сърце, което носи. А от това, което видях, Калина притежава и двата компонента. Българската самбистка триумфира на световните първенства през 2010 и 2011 г.

„В момента, в който стъпих на световния връх, не знаех какво се случва. Взимам някакъв медал, много съм щастлива. Вече, когато преспах, ставам сутритна и си казвам: Аз съм световна шампионка, не мога да повярвам!”, разказва усмихнатата Калина с блясък в очите.  

На въпрос дали има сили за трета световна титла тя отвръща: „Щом съм тук – да!”

Да се посветиш на спорта със сигурност не е лесно. Именно спортът обаче е бил онзи светъл лъч, от който Калина се е нуждаела в най-трудните си моменти.

„Ако мога да илюстрирам кога ми е бил най-тежкият момент, свързан с живота и спорта – преди няколко месеца почина баща ми. Два дни след погребението му трябваше да замина на турнир по самбо в Русия просто защото никой друг нямаше виза и всичко беше организирано. Това беше най-тежкото ми състезание в живота”, разказва тя и добавя:

„Състезанията и спортът ме научиха, че човек трябва да преодолява трудностите сам. В истинските тежки моменти никой не може да му помогне. Всичко се случва в сърцето на човек и във всеки един тежък момент трябва да намирам сила да продължа напред, заради себе си и заради своите близки”, категорична е Калина.

Бащата на самбистката я е научил, че менталното и физическото израстване може да стане посредством бойните спортове – било то джудо или самбо.

„Това ми дава допълнителна мотивация да продължавам и да му покажа, че е бил прав”, обещава пред себе си Калина.

За световното първенство в София младата самбистка се готви от деня, в който свърши европейското първенство в средата на май, където Калина спечели сребърен медал. Тренировките й включват много физически натоварвания, упражнения за сила, бързина, както и преповтаряне на старите техники и заучаване на нови движения.

Според наставника на националния отбор Васил Соколов Калина е най-техничният български състезател сред жените.

Дали всичките тренировки и натоварвания тежат на самбистката?

Не, дори напротив. На въпрос каква част от живота й заема спортът, тя с усмивка отговаря:

„100%! 99,9! Всичко в живота ми се върти първо около тренировките и ангажиментите около спорта. След това идва всичко останало.”

„Аз съм един от малкото щастливи хора, които са припокрили хобито с работата си и тя никога не ми е била тежест”, добавя Калина.
Във всеки уикенд, когато спортистката не тренира в клуба си „Локомотив” или не е на лагер с националния отбор на България, тя пътува до Германия, където също се състезава – за отбора на „Динамо Бранденбург”.

Самбистката използва тези битки по-скоро като подготовка за най-големите форуми, в които представлява България.

„На големите форуми нямам право да импровизирам, да играя на несигурно. Използвам само утвърдени движения и техники. Единствено гоня победата – нищо друго”, категорична е Калина.

Минавали ли са през главата й мисли за отказване:

„Има много моменти, когато нещата не се получават – второ, трето място, загуба, контузия и си казваш: „Защо го правя? Трябва да спра” Но в момента, в който дойде следващият голям успех, забравяш за болка, за умора, за неприятни моменти и нищо друго няма значение.”

Защо самбото заема толкова важно място в сърцето на една млада храбра българка:

„Стъпвам на тепиха и всичко зависи от мен. Не може никой да ти помогне, не може да свали килограмите вместо теб. Никой не може да излезе да пребори някой друг вместо теб. Харесва ми фактът, че трябва да се изправя сама, че, ако положа достатъчно усилия, ще постигна това, което искам.

Всеки път, когато стъпя на тепиха и съм много уморена, знам, че сега е моментът да тренирам най-много, ако искам да стана шампион отново”, завършва Калина, а погледът й докато произнася тези думи е един от най-решителните, които някога съм виждал.