Олимпийска и европейска титла при аматьорите. Място в топ 10 за всички времена в класациите на Световния боксов съвет (WBC) и Международната боксова асоциация (AIBA). Самият Мохамед Али се прекланя пред таланта му, а съперниците му често се отказват по време на мачовете.
Валерий Попенченко е истинска фурия на ринга. Когато обаче навършва 27 години, избира... науката. Защитава докторска степен по физика и преподава в Московския държавен технически университет. Само 10 години след това обаче животът на съветския шампион е трагично прекъснат, а смъртта му се превръща в истинска мистерия.
На 15 февруари 1975 г. Попенченко - ръководител на катедрата за физическо възпитание - напуска кабинета на ректора. Слиза по стълбите, но внезапно губи равновесие и полита надолу. 37-годишният мъж загива на място в шокиращия инцидент.
Скандалджията и психопатът
На 12-годишна възраст Валерий гледа филма "Първата ръкавица". Лентата разказва за боксьор от Сибир. Момчето е запленено от този спорт и решава да му се посвети. Започва да налага безразборно своите съперници, без да обръща особено внимание на техниката и тактиката. Залага на първичната сила. Този маниер е поощряван от учителя му по физическо и негов първи треньор Юрий Матулевич-Иличев. Скоро Попенченко става юношески шампион на СССР.
Междувременно завършва гимназията с отличие и е приет в Ленинградското висше гранично военноморско училище. На път е да се откаже от бокса и да пропилее таланта си, но случайно се запознава с треньора Григорий Кусикянц.
Специалистът опитва да разработи идеалния модел за подготовка. Принуждава своя възпитаник да сече дърва, да гледа балет, да плува, да жонглира, да играе шах… Именно тези методи за тренировка ще вдъхновят създателите на филма "Роки" 20 години по-късно.
Преди Валерий да излезе на ринга, Кусикянц го докарва до състояние на ярост само с няколко изречения. Боксьорът е готов да нападне своя треньор, но вместо това насочва агресията си към съперниците. "Помня, че Григорий Филипович често ругаеше Попенченко. Веднъж дори го ощипа по задника. Валерий просто озверя и нокаутира противника си още в първия рунд. А след това двамата си тръгнаха, все едно нищо не се е случило", разказва един от съотборниците на шампиона.
Тандемът, наричан Скандалджията и Психопата, е убийствено ефективен. През 1960 г. Валерий печели Спартакиадата на съветските народи и националния шампионат в средна категория (до 75 кг). Разчита на място за олимпийските игри в Рим, но вместо него заминава Евгений Феофанов, който така и не печели медал.
През следващата година Попенченко защитава държавната си титла, но отново не попада в националния отбор. Треньорите не гледат добре на своеобразната му техника - разпокъсана стойка, отклони с тяло и крошета в уличен стил.
"Валерий бе някак усукан, движенията му постоянно подвеждаха съперниците. Реагираха като за прав, а получаваха страничен удар. И обратно", спомня си треньорът Борис Греков.
На мач като на спектакъл
През 1963 г. Попенченко е включен в състава за европейското първенство. Турнирът се провежда в Москва, а на финала Валерий нокаутира двукратния олимпийски медалист Йон Мону от Румъния. Така си гарантира квота за олимпийските игри в Токио.
Шампионът трябва да потегли за Япония без своя личен наставник - спортните власти в СССР не отпускат средства за билети и пътни разходи. Кусикянц обаче лети като турист и на собствени разноски. Прониква в олимпийското село, като се представя за водопроводчик, и тайно спи на пода в стаята на своя възпитаник.
Попенченко стартира турнира с нокаут срещу пакистанец, а на полуфиналите се справя с поляка Тадеуш Валашек, срещу когото до този момент има две поражения. В битката за златото излиза срещу германеца Емил Шулц и го поваля на пода в типичния си безкомпромисен стил.
Журналистите са във възторг от открития му стил, мощните му удари и умението да рискува в точния момент. Възхитен е и самият Мохамед Али. "Такава техника имаме само аз и този съветски приятел", усмихва се легендата. Валерий получава наградата за най-добър боксьор в турнира - първият и последен представител на СССР с приза "Вал Баркър".
На следващото европейско първенство Попенченко е неудържим - пет поредни победи с нокаут в първия рунд. Финалът се превръща в комедия - британецът Уилям Робинсън се озовава на пода. Повторенията обаче показват, че в тази ситуация съветският боксьор дори не го докосва. Робинсън просто симулира, изплашен от мощта срещу себе си. Зрителите се забавляват на мачовете на Попенченко и ги посещават като спектакли.
Поет, шахматист, учен
Валерий изненадващо се оттегля от бокса на 27 години, когато е на върха. Статистиката му е 213 мача и 200 победи. Треньорът му прави всичко възможно да го разубеди, но без резултат. Попенченко желае да се реализира и в други сфери, а Михаил Тал му предрича бъдеще на гросмайстор. Валерий се увлича по класическата и джаз музика, живописта, скулптурата и литературата. На приятелски сбирки цитира Пушкин, издава собствена стихосбирка със заглавие "И вечната борба...", високо оценена от писателя Сергей Довлатов.
След края на кариерата си Попенченко представя СССР на международни конференции, с лекота общува с чуждестранните си колеги на английски език. Президентът на AIBA лорд Ръдиард Ръсел е силно впечатлен от срещата си с Валерий и твърди, че би се радвал да има син като него.
Бившият шампион обаче има една страст, която засенчва всички останали - към науката. Защитава кандидатска дисертация на тема "Животоподдържащи системи в космически кораби и подводни обекти" във Висшето инженерно училище в Ленинград и обмисля докторантура. Но внезапно е прехвърлен в Москва.
Завършва военноморското училище и получава военен чин, заради което получава забрана да се занимава с научна дейност. В продължение на 5 години Валерий е принуден да работи в олимпийския комитет на страната - изнася лекции и пропагандира здравословния начин на живот. Не това е мечтата му и не заради това е напуснал спорта.
Пет години по-късно Попенченко все пак успява да се върне към науката и оглавява катедрата по физическо възпитание на Московския технически университет. Ръководи научно-техническа лаборатория, която се занимава с тренировки и възстановяване на спортисти и изгражда експериментален тренировъчен център. Успоредно с това бившият боксьор най-после започва работа по докторската си дисертация.
На 15 януари 1975 г. се среща с ректора, за да обсъдят сроковете за своя научен труд. Инцидентът обаче слага край на една забележителна кариера.
Някой ден истината ще излезе наяве
Разследването на трагедията е поверена на помощник-главния прокурор Виктор Илюхин. В доклада се посочва, че бившият шампион е получил микроинсулт, в резултат на което е загубил съзнание и е паднал по стълбите. Не всички обаче са съгласни с тази версия.
Някои смятат, че спортистът е бил пиян и се е прекатурил през парапета, но правителството е потулило информацията. Други са убедени, че Попенченко се е самоубил. Преди смъртта си той изучавал нумерология и установил, че числото 37 му носи нещастие. Точно както на любимия му поет Пушкин.
Приятели и роднини на починалия твърдят, че той е жертва на убийство. Те се позовават на показанията на чистачката - тя твърди, че при фаталното падане Валерий не е издал нито звук. Това навява на мисълта, че е бил в безсъзнание и е хвърлен по стълбите.
Мотивите за евентуално убийство са няколко. Твърди се, че олимпийският шампион е бил в конфликт с надзирателя на строителната площадка в университета и го подозирал за финансова измама. Други са сигурни, че Попенченко е бил отстранен по политически причини. Съпругата му Татяна разкрива, че той често е получавал заплахи. На нейното мнение е и Кусикянц, според когото Валерий е общувал изкъсо с члена на Политбюро Алексей Косигин. При избирането на Москва за олимпийска столица Попенченко става лице на кандидатурата. Кусикянц е убеден, че неговата популярност не е по вкуса на големците от Политбюро и че смъртта му е в резултат от вътрешни интриги в Кремъл.
"Той просто беше убит. Някой ден истината ще излезе наяве. Валерий беше толкова известен по света, колкото и Юрий Гагарин. Всички искаха да му стиснат ръката. Вървеше ожесточена битка за власт и такива ярки личности не се вписваха в тоталитарната система", категоричен е треньорът.
Съществува версия, че Попенченко е възнамерявал да стане космонавт и това е предизвикало скандал между военноморския флот и военно-въздушните сили. И затова било взето кардинално решение...
Така или иначе няма еднозначен отговор на въпроса какво се е случило през въпросната сутрин. Смъртта на Попенченко все още е обвита в мистерия. Многостранно развитата личност се превърна в загадка след своята смърт.
По материали на lenta.ru
