Легендарният гимнастик Йордан Йовчев изнесе шампионски урок в спортната зала на Югозападния университет „Неофит Рилски”. Той се срещна с деца и студенти, за да разкаже за пътя към върха. Двукратният олимпийски медалист на халки и неколкократен световен шампион проведе демонстративна тренировка пред погледа на многобройната аудитория. Йовчев влезе и в ролята на лектор - говори за своите първи стъпки, за успехите и трудните моменти. Това го провокира да се замисли за автобиография, в която да опише хората зад себе си.
„Прожекторите винаги са били в мен, когато съм бил на голямата международна сцена, но пак казвам – имали сме един страхотен екип, който е вярвал, който е бил зад мен до целта. Имали сме и шанса и много интересни истории, имали сме мигове, в които сме имали и разочарования… Пътят е труден и е трънлив, боли, но в това е сладкото”, сподели Йовчев.
За финал - демонстрира своите неостаряващи умения на успоредка, а големият виновник за шампионския урок бе треньорът по спортна гимнастика в града - Александър Марков. В годините назад двамата с Йордан Йовчев са съотборници, но и не само. Живеят заедно. Поради тази причина Марков знае защо само Йовчев е стигнал до върха.
"Когато всички се забавляваха, той тренираше от сутрин от 8 до 9 вечерта. Той просто е легенда, няма друг като него, винаги е давал максимума и затова е достигнал върха. Много силова подготовка правеше той и искаше да постигне целите си. Искаше той да е номер 1. Нямаше как да е номер 2", разказва Марков.
Йовчев бързо се превръща в звезда, както в България, така и по цял свят. Това е причината рядко да разпуска на публични места, защото в онези години журналистите следели всяка негова крачка. Двамата с Марков са съотборници заедно и на олимпийските игри през 2004 година. Съдиите отнемат олимпийската титла на българина, а това се превръща в най-тежкия момент за гимнастика ни.
„Йордан превъзхождаше гръка, но така прецениха съдиите и му отнеха олимпийската титла. Замина за Щатите за 2 месеца, за да бъде насаме. Искаше и споделяше постоянно, че иска да бъде по-добър и по-добър. Да, тук Йордан може да е признат като номер 1, но в книгите утре като отворим ще е номер 2”, допълва треньорът.
Рамо до рамо в тренировката до големия шампион застана и Наско Митков. Той прекрачва прага на залата на 3 години, а успехите не закъсняват.
„Аз бях много малък, от първи клас се записваха другите и аз не се вписвах никъде. Баща ми постоянно ме караше на тренировки, а аз в началото не исках. Сега ми стана като ежедневие, знам си го наизуст. След училище тренировки, преди училище пак и сам имам желание. Мотивация намирам в това, че знам, че миналата седмица съм станал първи, ами защо пък и другата да не стане?”, споделя малкият талант.
След края на демонстрацията, гимнастикът дълго време раздаваше автографи и не отказваше снимка на никого. А целта на организаторите е само една – да поставят основите на една позитивна традиция – победители да разказват за шампионския път към върха.
