Ирина Ивановна Дeрюгина е една от силните жени на световната художествена гимнастика. Шампионка на планетата от първенствата в Лондон и Базел, тя наследява майка си Албина Дерюгина и сама се превръща в основен двигател за развитието на украинската школа и гимнастика. Ръководи федерацията на Украйна от 1986 г. Не крие обичта си към България, още по-малко факта, че се е учила именно от нашата школа.
"Аз много обичам българската художествена гимнастика. Най-вече, защото ние сме като източник (според мен – основатели). Едно време България и СССР развиваха художествена гимнастика, след това СССР се раздели и се появиха Беларус, Украйна и Русия. Мисля, че към днешен ден тези 4 страни създават модата, тенденциите, развиват художествената гимнастика. Те възприемат правилата по свой начин. Стараят се да съхранят своята вътрешна сила, своята идентичност, своята емоция, своята история.", каза Дерюгина в интервю за bTV.
"Когато бях гимнастичка, много учих от България. Състезавах се заедно с Мария Гигова, когато тя се състезаваше. Беше в края на кариерата си, когато аз бях при девойките. След това бях 11 години в националния отбор. Учих се от българската школа. Създавахме и своята школа. Мисля, че е много важно, че емоционалната енергия на рускините и българките много си прилича. Имаме този темперамент, това, което кара хората да харесват художествена гимнастика. Имаме това… умение да предаваш образ на публиката. Към гимнастиката се насочих след балета. Завърших много добро училище за хореография. Тренирах професионално балет, но нещата приключиха. В гимнастиката ми харесва творчеството. И до сега го съхранявам. Ако погледнете днес, само аз от абсолютните световни шампионки останах да работя като треньор. Няма никой друг."
"По мое време майка ми беше голяма треньорка. Тя ми каза, че за да бъдеш много добър треньор… Аз винаги мечтаех да бъда треньор, трябва да бъдеш много добра гимнастичка. Аз ѝ отговорих: "Не се притеснявай, ще стана. Тогава бях на 3 годинки. Каквото и да поискам в този живот, го правя."
"Миналата година не исках просто да седим на столовете си…. Да не кажа на задниците си. Искахме гимнастиката да продължи. Реално през миналата година тренировките по гимнастика продължаваха през цялото време за националния тим. Направихме европейското първенство по гимнастика с Мария Петрова и европейската федерация, която ни подкрепи. Беше ни важно да кажем на целия свят, че няма да чакаме да ни казват как да живеем, а ще правим това, което обичаме. Много ми е приятно да дойда тук. Беше тежко. Но сме тук, а вие го организирате. Това е много важно. Във време на COVID-19 за важни две неща. Номер 1: Каква е ситуацията сега. Номер 2: Да продължим напред."
"Миналата година Моринари организира симпозиум в Москва. Беше уважено неговото желание. На него му харесва тази гимнастика, която видя в България. Той помни гимнастиката на Игнатова, Георгиева, Раева, Раленкова, това поколение. Той каза: "Искам красота". Той заяви какво иска и всички тръгнаха по това направление. Друг е проблемът. За първи път в историята се организира симпозиум. Това е добре. Другото добро е, че 10 главни треньори, в това число тези на Украйна и България, бяха одобрени да работят над правилата. Всяка държава работеше над това. Направихме много презентации, много интересни. Остана някакво впечатление обаче, че не ни слушат от Международната федерация."
"Ще се борим. Ще се опитаме да убеждаваме, да променяме. Всички искаме едно. Искаме правилата да са ясни за всички – за зрителите, за съдиите, за гимнастичката, за треньора. Разбирате ли? Казват, че правилата са само за съдиите. Не. Правилата са за всички. На второ място, правилата трябва да са разнопосочни. Ако искаме да добавим артистизъм, някакви емоции… Знаеш как настръхваш, когато емоцията води гимнастичката, тя обхваща всички в залата. Такива правила искам аз. Не е важно каква е трудността, а как я правиш, дали се оценява. За това не разбирам защо трябва да е еднакво. Не го разбирам. С България, с Азербайджан много си приличаме по движения, с Китай, със САЩ. Всички разбират правилата, но не могат да разберат защо са такива."
"Надявам се, че в крайна сметка ще стигнем до едно решение за това, което можем да постигнем. Всички разбират, че правилата тази година не са интересни."
Относно състоянието на Валерия Юзвяк, част от ансамбъла на Украйна, която бе диагностицирана с рак на меките тъкани, Дерюгина разказа.
"Тя сега се лекува. В Германия е. Проблемът беше, че когато ѝ поставиха диагнозата, тя се състезаваше в Киев. Разберете… в Германия всички болници бяха затворени. Отвориха ги през март. Беше много трудно да намерим правилните лекари, правилната болница. У нас ѝ направиха всички изследвания, направиха операция в Киев, след това ѝ направиха изследвания в Германия, дадохме им нашите изследвания и се потвърди всичко, в по-агресивна форма. У нас направи една химиотерапия, за да ѝ направят операцията в Германия. Сега се надяваме на лекарите. Това е ужасно. Толкова ужасно, че моите момичета дори не можеха да тренират."
"Чакаха я. Тя легна за операция, а те я чакаха. В ансамбъла беше огромен шок."
"Бях с нея през цялото време, когато тя премина през това. Беше ужасно. Беше страшно. Никой не вярваше, не разбираше как този рак се разпространява толкова бързо. И в Германия тази диагноза е рядка. Беше много тежко на децата да се справят с това. Те на практика все още не са го приели."
"Всички ни помагат. Всички. И ние събирахме пари. При нас се включиха всички, тъй като никой не знае какво още трябва да се направи. Прави се максималното, което трябва. Ужасно е. На 21 години. И такава диагноза. Това е жестоко. Това е нещо индивидуално. Всеки организъм се развива по свой начин. Няма общо спортът. Това е индивидуално проявление. Ужасно е."
"Постоянно сме във връзка с нея. Момичетата, целият ансамбъл са в постоянна връзка с нея. Ходиха в болницата, дадоха интервю. Просто е тежко. След химиотерапията тя каза, че се чувства сякаш отгоре ѝ са минали 10 танка, сякаш е провела 100 тренировки. В такова физическо състояние беше."
Влада Николченко е любимка на българските гимнастички, но не пристигна в София заради коронавируса: "Тя се разболя от COVID-19. Сега се възстановява. Добре е. Това е причината. При нея има много причини. На 18 години е вече. В онази възраст е. Когато стана дума за олимпийските игри беше: "О, да! Искам да съм там. Ще стана на 18 и ще съм по-добра". Сега качи някой килограм, по-тежичка е. Казва: "Много обичам да се състезавам, а няма къде". А хич не обича тренировките. Това е проблемът. Надявам се да се справим. Мисля, че трябва да порасне малко. Тя е уникална. Сега сме тук с много добри гимнастички. Имаме и много добри девойки.", добави Дерюгина.
Гледайте трите дни на Световната купа по художествена гимнастика пряко по RING, VOYO.BG и на сайта btvnovinite.bg. В неделя финалите на отделните уреди ще бъдат излъчени и пряко по bTV.
