Нищо във Вселената не се губи, а само преминава от една форма в друга. Това важи с пълна сила за таланта. Има безброй примери от всяка една област на живота, включително и спорта, за това как той се предава от поколение на поколение.
Причината да повдигнем тази тема е, че днес е Денят на детето.
Синовете на велики футболисти винаги биват поставени под напрежение, ако изберат да последват примера на баща си. Очакванията към тях са огромни, но през годините някои играчи са успявали да ги оправдаят. Решихме да ви запознаем с част от по-млади членове на футболни фамилии, които могат да задминат родителите си.
Четиримата тенори на Милан – Чезаре, Паоло... Кристиян и Даниел Малдини?
Чезаре Малдини е легенда на италианския Милан. Централният защитник изиграва общо 347 мача с екипа на „росонерите“ в периода 1954-1966 г.
За 12 години печели 4 пъти титлата в Италия и веднъж Купата на европейските шампиони. Капитан е на онзи тим на Милан, който през 1963 г побеждава Бенфика с 2:1 на митичния „Уембли“ и печели най-престижния клубен турнир на Стария континент. Освен всичко друго Чезаре Малдини има и 25 мача за „Скуадра адзура“. Два от тях на световното първенство в Чили през 1962 г, в което Италия отпада злощастно още в груповата фаза, за сметка на домакините.
Всичко това прави задачата на сина му Паоло наистина сложна. Последният обаче не остава в сянката на баща си и дори го задминава.
Паоло Малдини се превръща в един от най-добрите защитници за всички времена. Левият бек изиграва 647 мача с екипа на Милан, прекарвайки повече от три десетилетия на „Сан Сиро“, между 1978 и 2009 г. За този период той печели 7 пъти титлата в Италия, веднъж Купата на страната, 5 пъти Шампионската лига и Суперкупата на Европа и два Световното клубно първенство.
Капитан е на Милан и на италианския национален отбор. Има 126 мача за „адзурите“. Най-впечатляващото е, че слага край на кариерата си на 41-годишна възраст и в последния си сезон с екипа на Милан взема участие в цели 32 шампионатни срещи. Ученикът надминава учителя!
Но най-трудно ще е на синовете на Паоло и внуци на Чезаре Малдини – Даниел и Кристиян. По-малкият Даниел е на 14 години и е част от школата на Милан. Той обаче със сигурност е разочаровал роднините си, избирайки да играе като нападател.
През 2007 г. тогава 5-годишният малчуган впечатли с перфектен шпагат в краката на Кларънс Сеедорф:
Кристиян Малдини пък вече е на 19 години, защитник е и отскоро носи капитанската лента в младежката формация на „росонерите”.
Швеция отново ще разчита на Ларсон
Хенрик Ларсон - головата машина от Хелсинборг. Шведският нападател не спираше да бележи. Най-запомнящ се беше престоят му в шотландския Селтик, където той се превърна в любимец на „зелено-бялата” агитка.
Ларсон прекара 7 сезона в Глазоу и вкара 174 гола в 224 мача. За него последва трансфер в Барселона, след което кариерата му тръгна към своя залез.
Сега фамилното име Ларсон отново се споменава често, но не заради треньорските успехи на Хенрик. 18-годишният му син Джордан вече е под светлината на прожекторите.
Младокът има 19 гола в 87 мача в шведското първенство и е далеч от статистиката на баща си, но е важно да се отбележи, че Джордан не играе като типичен централен нападател, а по-скоро като крило. Решението е взето от неговия наставник в Хелсинборгс.... Хенрик Ларсон.
Синът на Чоло
Всички сме свикнали с буйния нрав на Диего Симеоне. Аржентинският дефанзивен халф, сега старши треньор на Атлетико (Мадрид) смени редица големи европейски отбори, но не промени стила си. Борбен, винаги даващ всичко от себе си и безкомпромисен в единоборствата. Това бе Чоло, както го наричат.
Синът му Джовани, който в момента се състезава за аржентинския елитен Банфийлд, под наем от Ривър Плейт, обаче е съвсем различен – спокоен и умеещ да се владее.
„Беше ми трудно да убедя съотборниците си, че не съм като баща ми – за добро или за лошо. Аз играя на върха на атаката, а той е бил дефанзивен халф. Коренно различни сме като качества. Не мога да каже, че и характерите ни са сходни. Всичко това обаче всъщност трябва да работи в моя полза. Не искам да ме възприемат само като „сина на Диего Симеоне”, откровен е Джовани.
20-годишният нападател не се радваше на добро начало на кариерата си. Той дебютира за гранда Ривър Плейт преди две години, но след само 2 гола в 27 мача бе изпратен под наем в Банфийлд.
От тогава до сега Джовани има 7 гола в 16 мача за „зелено-белите”, както и впечатляващите 10 попадения в 12 срещи за младежкия национален тим на Аржентина.
Братята Зидан
Зинедин Зидан беше невероятен футболист, магьосник с топка в крака. Едва ли има истински футболен фен, който да не е опитвал да пресъздаде гола му срещу Байер Леверкузен във финала на Шампионската лига.
Французинът с алжирски корени сложи край на кариерата си през 2006 г, а вече жъне и успехи като треньор. Зидан пое Реал (Мадрид) през януари, а миналата седмица воденият от него тим спечели Шампионската лига.
Спокойно можем да кажем, че семейство Зидан са родени победители. Синовете на легендата вече привклякоха вниманието на специалистите.
21-годишният Енцо носи екипа на Реал Мадрид „Б”, но от известно време тренира и с първия отбор на „белите”. Изглежда е въпрос на време младежът, който играе на позицията на баща си – атакуващ халф, да получи своя шанс да блесне.
По-успешен обаче е малкият му брат. 18-годишният Лука е вратар на младежкия национален тим на Франция. Благодарение на феноменалните му изяви миналата година „петлите” триумфираха на европейското първенство за юноши до 17 г, провело се у нас.
Въпреки че е вратар, Лука притежава част от техниката на баща си.Вижте какво направи той с испанския национал Андер Ерера в шоу мач:
Наследникът на Ривалдо
Витор Борба Ферейра – Ривалдо е един от най-техничните и креативни играчи от своето поколение. Преки свободни удари, задни ножици, уникален футболист. Бразилецът неслучайно спечели Златната топка през сезон 1998/1999 и бе избран за играч на годината.
Носил е екипите на 15 различни отбора и не искаше да окачи бутонките на пирона до последно. Направи го чак през лятото на миналата година, на 43-годишна възраст.
Ривалдо завърши кариерата си в бразилския втородивизионен Моги Мирим, където игра рамо до рамо със сина си – Ривалдиньо.
Двамата привлякоха вниманието на медиите, вкарвайки по един гол за победата над Макае с 3:1 в шампионатен мач. Наследникът на Ривалдо често опитва нестандартни изпълнения и бележи дори повече от баща си. На кого ли ви прилича?
21-годишният талант предизвика истинска война между грандовете в бразилската Серия „А” за подписа му. В крайна сметка Ривалдиньо избра Интернасионал.
Дали някой от гореизброените ще се превърне в суперзвезда, предстои да видим...
