Преди да опита истинска италианска пица в България и да се озове в ЦСКА, считаният за един от големите таланти на Италия Стефано Белтраме изминава дълъг път. Осем години професионален футбол, седем различни клуба, дебют за първия отбор на "Ювентус". Травми, операция на сърцето, трудности, преход и осъзнаване.
"Тето е моят прякор. Когато бях малък – 3-4-годишен, хората ме питаха как се казвам, а аз винаги отговарях Тето, защото не можех да кажа Стефано. Така родителите ми, най-добрите ми приятели, бабите и дядовците ми също започнаха да ме наричат Тето. Някъде по това време, когато бях на 5, започнах да играя футбол - беше чиста случайност. Бях да гледам тренировката на брат ми - Алесандро, който е с две години по-голям от мен. Спомням си, че треньорът им ме повика: "Хей, Стефано, можеш ли да дойдеш да играеш, защото ни липсва един човек". Тогава влязох на игрището и никога не излязох.", разказа футболистът, който пристигна на "Армията" през зимата.
"Живея сам от 14-годишен. Още тогава се преместих в друг град и започнах да играя сериозно футбол. В началото беше много трудно, защото все пак бях свикнал да съм със семейството си всеки ден. Когато се преместих в Новара, понякога през нощта плачех, защото бях сам. Това беше първото ми изживяване извън дома, далеч от вкъщи, не беше никак лесно."
Стефано има трима братя и една сестра. Поддържа силна връзка с близките си и споделя, че семейството е много важно за него.
"Общо сме пет деца – четирима братя и една сестра, но най-малкият ми брат и сестра ми са от различни бракове. Баба ми по бащина линия ми е много близка. В нея виждам истинската обич, тя отгледа брат ми и мен с най-искрената любов. С дядо ми следят всичко. Той непрекъснато е на лаптопа и гледа какво правя, дали и как играя, а тя винаги е до него и се интересува от развитието ми. Преди молеха баща ми да им помага, но вече се научиха сами да боравят с технологиите.", добавя Белтраме и продължава: "В истинския живот мой супергерой е баща ми. Той направи много саможертви за мен, когато бях малък. Водеше ме на тренировка, взимаше ме, плащаше пари за състезания в региона и цяла Италия.
"Когато се преместих от Новара в Торино беше като сбъдната мечта, защото съм фен на "Ювентус", откакто разбрах какво е футбол. Моят идол в "Ювентус" тогава беше Дел Пиеро. Годината, в която пристигнах за първи път в "Ювентус" беше неговата последна година. Срещнахме се и малко си поговорихме."
"Втората ми година в "Ювентус" беше също много специална. Имаше период от 2-3 месеца, в който бях с първия отбор. През 2012–2013 там бяха Погба, Пирло, Буфон, Видал – всеки от тях беше феноменален футболист, а да тренирам с тях беше невероятно преживяване."
"Най-важният урок, който научих в "Ювентус" е какъв характер трябва да имаш – те знаят, че са най-добрите в света, но не спират да работят всеки ден все по-усърдно, защото знаят, че за да бъдат на върха, трябва да продължат да се стараят."
Преди да дойде в ЦСКА Стефано Белтраме се запознава с Кристиано Роналдо и остава изключително впечатлен от характера на португалеца.
"Тренирах с Роналдо преди два месеца. Запознахме се, поговорихме си малко, притеснявах се, защото за мен той е изключителен. Проведохме 11-12 тренировки и видях, че той просто е като чудовище. Ако можех да открадна едно качество от него, това щеше да е характерът. Той е машина всеки ден без изключение, не само на терена, но и извън терена. Само с характер можеш да станеш номер 1 като него."
Относно неуспешния си период при "бианконерите", той смята, че сам си е виновен: "Мисля, че аз съм причината да не успея да се наложа в "Ювентус". Бях малък и може би не подхождах достатъчно сериозно. Вместо да отивам първи на тренировка и да си тръгвам последен, аз бързах да си тръгна и да се прибера вкъщи, което не е много професионално. Вината е моя."
27-годишният полузащитник разкрива, че не е мислил дълго върху предложението на ЦСКА: "Когато получих обаждане от агента ми с предложение от ЦСКА, почти веднага казах "да", защото това е първа дивизия, много амбициозен клуб, най-големият клуб в България, с история и най-много титли. ЦСКА е като "Ювентус" в Италия."
"Избрах номер 24 в памет на Коби Брайънт – един от най-великите спортисти в света. Аз съм негов фен, обожавам начина, по който разсъждава и характера, който има. Преди няколко години четох книгата му и това, което най-много ме впечатли и ми помогна беше, че талантът не е достатъчен. Ако не работиш усилено, не можеш да си сред най-добрите."
Първият официален мач на Белтраме бе дербито срещу "Левски" на 15 февруари, завършило 0:0: "Дербито беше нещо, което не мога да опиша. Беше много емоционално за мен. Когато влизахме за загрявка си спомням как всички фенове на "Левски" започнаха да тропат по тунела и да крещят. Казах си: "уау, къде попаднах". Когато мачът започна - 2-3 минути си мислех, че ще е много труден ден, но след това започнах да играя по моя начин и се успокоих. Атмосферата беше на много, много голям мач."
"Не мога да го сравня с италианските мачове, просто беше лудница. Може би мога да го съпоставя с "Рома" – "Лацио", донякъде в последно време "Милан" – "Интер", но това, което видях тук беше невероятно."
Белтраме впечатлява с представянето си за "Ден Бош" миналата година, където играе под наем и е съотборник с българския защитник Стефан Велков. През лятото на 2019 г. обаче се оказва, че трябва да се подложи на операция на сърцето.
"Случи се точно преди летния трансферен прозорец. След като направих добър сезон в Холандия, имаше интерес към мен от различни отбори. Като чух новината за операцията на сърцето си казах – сериозно ли? Точно сега?! Беше много тежко. Имах симптоми, че нещо не е наред. Майка ми също има аритмия, но тя не е професионален състезател и за нея никога не е било проблем. На мен обаче ми пречеше. По време на мачове или тренировки пулсът ми се качваше до 150-160. Беше опасно, затова реших да се подложа на операция. Тя е рутинна интервенция, нищо специално. Но след нея два месеца не трябваше да играя. Това беше труден период, но се завърнах по-силен и сега съм 100% готов и с ново сърце.", завършва разказа си Стефано Белтраме.
