„Футболът е за феновете“, „Спортът не може да съществува без привърженици“ – може би две от най-повтаряните изречения в последно време. Заради пандемията от коронавирус голяма част от футболните мачове в Европа се играят без публика. Трябва да признаем, че без атмосферата, която създават привържениците със своите песни, скандирания, впечатляващи хореографии и дори случайни подвиквания, любимата игра не е същата.
В последните години свикнахме да говорим не само за фенове, а и за ултраси. Те не са точно група хора, които обичат да гледат футбол. Те са по-скоро семейство. Не се срещат само на мач, а винаги са заедно. Обединява ги едно – любовта към отбора. Може би се сещате за такива групи на привърженици в Англия, Италия, Испания, Германия и Франция.
Но когато трябва да говорим за първата организирана фен група на един отбор в Европа, трябва да се приберем на Балканския полуостров и да приседнем край вълните на Адриатическо море. Там, в хърватския град Сплит, през 1950 г. е създадена „Торсида“.
Преди дни най-отдадените фенове на местния „Хайдук“ отпразнуваха своя 70-годишен юбилей. Те озариха града и цялото крайбрежие с факли и фойерверки, за да заявят, че може да са най-старите, но в никакъв случай не са за отписване. Дори напротив! Има още с какво да ни изненадат!
Но да се върнем в началото. Как преди 70 години се ражда идеята за организация на феновете?
Всъщност самият футболен клуб „Хайдук“ е основан през 1911 г. Той събира около себе си много почитатели на играта. Според хърватски източници, за първи път агитка пътува с тима през 1927 г., когато той играе в Загреб срещу „Спортен клуб Академика“. Изворите подсещат още, че хърватите се радват на гостуващи привърженици през 1936 г., когато отборът се изправя срещу „Рома“ в италианската столица.
Но на 28 октомври 1950 г. група студенти от Сплит решават, че трябва да създадат своя официална организация. Поводът? Предстоящият на следващия ден мач с белградския „Цървена звезда“ – една от класиките на футбола в бивша Югославия. Имената на създателите? Виенцислав Жувела, Анте Иванишевич и Анте Дорич.
Защо „Торсида“? От португалски, където означава „подкрепям“. През същата година в Бразилия се състои четвъртото световно първенство по футбол. Югославският отбор играе в една група с домакините, а един от футболистите от европейската държава – Бернард Вукаш, разказва на младите ентусиасти за атмосферата там. Глаголът толкова им харесва, че те решават да кръстят цялата си група така!
Феновете в „Торсида“ не си губят времето! Минути след създаването на организацията, те се захващат да… крадат църковната камбана. След години Анте Иванишевич разказва, че задачата им е била успешна, тъй като, благодарение на камбаната, не са оставили футболистите на „Звезда“ да мигнат цяла нощ. Това е видимо и от резултата – победа с 2:1 за „Хайдук“! Годината завършва по приказен начин за отбора – с първа титла от първенството на Югославия, която тимът печели без нито една загуба!
Що се отнася до феновете, положението не е толкова розово! Полицията ги причаква веднага след мача и им отправя заплахи. Младите момчета чуват, че родителите им могат да загубят работата си заради техните действия. Това не ги трогва и те продължават да ходят на мач организирано, въпреки че никой държавен орган не признава „Торсида“.
Дори напротив! Забранени са всякакви такива сбирки на фенове! Това не спира младежите да привличат в редиците си още и още привърженици на „Хайдук“, да бъдат сплотени, да ходят заедно на мачове и дори да си организират боеве с други подобни групи.
През 70-е години на ХХ век културно-политическият живот в Хърватия е белязан от така наречената „Хърватска пролет“ – движение, което иска повече независимост за страната, част от Югославия. Ултрасите от „Торсида“ се възползват от това и „яхват“ патриотичната вълна. Все по-често в Сплит се виждат техни знамена, местните започват да ги разпознават, да ги приемат като „нашите момчета“. „Хайдук“ отново става шампион през 1971 г., което допълнително облекчава пътя на феновете. В края на десетилетието те основават нова „приятелска организация“ и този път никой не ги забранява.
През 80-те години те се връщат към името „Торсида“. Но се появява друг проблем. Голяма част от привържениците се занимават с разпространение на наркотици и употребата им. За това често са обект на полицейски акции. Докато главната „Торсида“ се възстановява се появяват по-малки организации, които подкрепят „Хайдук“ по време на срещите.
Фен фракцията отново попада в новините при разпада на Югославия в началото на 90-те. На 27 септември 1990 г. нейни членове палят знамето на Югославия по време на мача с „Партизан“. По време на войната между Хърватия и Сърбия много от феновете в „Торсида“ заминават на фронта. 27 от тях загиват.
Днес „Торсида“ е една от най-уважаваните и опасни фен организации в света. Членовете ѝ носят бяло, червено и синьо, а девизът им е „Хайдук“ ще е вечно жив!“. Организираните боеве не са нещо необичайно за привържениците от Сплит, а най-голям дразнител са „Бед Блу Бойс“ – феновете на „Динамо“ Загреб.
70 години по-късно любовта към тима от Сплит продължава да живее. Те може да са лоши, може да са невъздържани, може да са всякакви, но са заедно! За да излязат на трибуните, да развеят знамената и да пеят! Като едно! Като „Торсида“!
