Едва ли остана неразбрал. Едно българско момче опита да превземе Япония. Направи го с характер, дисциплина и желание да се качи на световния връх на елитната верига К-1 World Max в кат. до 70 кг за втори пореден път.
Не му достигна секунда. Всъщност, по-малко. Едно допуснато дясно кроше прати Стоян Копривленски на пода в 12-хилядната Yoyogi National Gymnasium в Токио.
Болезнено. Колкото ние с вас, които не сме се качвали на ринга с бинтовани ръце и ръкавици, едва ли осъзнаваме.
Ударът причинява ротация на главата. Вестибуларният апарат се обърква напълно. Това води до: нестабилност, “меки крака”, замайване. Нарушава се кръвният поток към мозъка, който автоматично изключва възможността си за концентрация и координация.
Понякога дни, дори седмици. А на ринга Стоян разполагаше със секунди. И веднъж се изправи.
След победа в четвъртфинала срещу тайландския Херкулес и ювелирно изиграни два рунда в полуфинала, в които доминираше над холандеца Дарил Вердонк, в третия Снайпера сбърка.
Одобрените от организацията ръкавици в К-1 World Max тежат 8 унции (oz). Човешки казано, около 226 грама.
Това е най-леката категория ръкавици, използвана в професионални мачове за по-ниските теглови категории (както в турнира на K-1 MAX до 70 кг).
С по-тънка подложка. По-малко защита на ръката и главата. С по-голяма скорост. По-висок шанс за нокдауни и нокаути.
Защото са бързи. Защото са експлозивни. И позволяват максимална скорост и ударна сила.
Точно толкова изигра българинът в Страната на изгряващото слънце. Всеки от тях - по 3 минути. Което в проста математика означава почти 18 минути бой (без почивките).
Нанасянето на кроше отнема между 0.12 до 0.18 секунди. Т.е. цели 6000 “ударни прозореца” като онзи, с който Вердонк успя да намери най-уязвимата зона на човешката физиология - брадичката. Вероятно ще допуснете, че това е теоретичен максимум, който не отговаря на реалността. И сте прави. Професионалният кикбоксьор прави средно по 60-100 удара за рунд. Реалистично, между 360 и 600 удара за мач.
В сблъсък между биология, инстинкт и чиста физика, Стоян падна за секунда. Никога досега в професионалната си кариера Копривленски не беше губил с нокаут. Изправи се и след него. Не, за да продължи двубоя. Реферът вече го беше спрял. А, за да покаже, че характерът му е по-тежък от 8-унцовите ръкавици. Че поражението не е край, а научен урок. Че един удар може да промени резултата, но не и пътя, за който е платено с години труд.
Снайпера си тръгва от Япония без титла. Но с уважението на публиката, на организаторите, на опонентите. Със събраните погледи на 12 000 души, които видяха не просто боец. Видяха мъж, който прие загубата си като шампион. И България има с какво да се гордее!
Епизод 1 можете да намерите - ТУК
Епизод 2 може да намерите - ТУК
Епизод 3 може да намерите - ТУК
Епизод 4 може да намерите - ТУК
Епизод 5 - очаквайте на VOYO.BG
Епизод 6 - очаквайте на VOYO.BG
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
