"Моето име е Фатих. Аз съм на осем. Обичам мама. Обичам треньора си. Обичам да се боря. Но най-много обичам да бъда щастлив"
Преди 2 години тези думи изрича 8-годишният Фатих Емирхан по време на държавното първенство по борба в Турция, а аплодисментите са оглушителни.
2 години по-късно. 1 август 2019 година, „Арена Армеец”. Световно първенство по борба за кадети. Силни аплодисменти за вече 10-годишния Фатих, който излиза на тепиха. Мачът е демонстративен и по-важен от всяка друга схватка! Той е победител не само в залата по борба, а и в живота, а там схватката се води срещу синдрома на Даун.
Международната централа допусна Фатих на тепиха в демонстративна схватка с треньора му Али Бурак. Детето показа завидна техника, спечели 4 точки срещу наставника си, хвърли го през рамо и накрая дори успя да го тушира под аплодисментите на публиката. Малкият тренира от 3 години, 4 пъти в седмицата.
Моят напредък стигна до там, че с ръчичката си се опита да стисне моята ръка. Въпреки, че неговата се изгуби в моята длан. Дадохме си "пет" по няколко пъти. Всъщност, полагах неимоверни усилия, едно 10-годишно дете да ме хареса.
В тази ми мисия, микрофонът се оказа основния ми съперник. Често го взимаше. После го връщаше, а накрая... накрая дори го целуна. И като всяко друго дете, онова, което му забраняваха да прави, го привличаше най-силно. И това го караше да се усмихва още повече. Озаряваше цялата зала. Залата, в която вече всички знаеха за Фатих.
Фатих Емирхан, който беше припомнил на хората защо се вълнуват от спорт. Защо? Защото спортът разказва истории.
„Радвам се, че дойдохме в България. Бяхме толкова топло посрещнати. Всички хора в залата се вълнуваха заедно с нас. Лицето на Фатих грееше. Беше щастлив, а щом той е щастлив, аз съм още повече", споделя майка му пред bTV.
Фатих е роден различен. Той е едно от 60-те хиляди деца, със синдром на Даун в Турция. Сигурно никой, никога нямаше да чуе за него, ако не беше майка му. Есин Тюркмен е решена синът ѝ да порасне като всички други деца. За това го изпраща в залата по борба, когато е едва на 3 години.
„Като всяка майка, исках детето ми да бъде щастливо. Реших, че трябва да тренира, заради силния дух на спортистите. Да намериш обаче треньор, който да бъде напълно отдаден на детето ти - е трудно", казва тя.
Тогава в живота на малчугана се появява Али Бурак - един от най-младите и перспективни треньори по борба в Турция. И магията се случва. Али започва да се занимава с Фатих ежедневно. Тренира го наравно с всички останали деца в школата.
„Има ли сме много трудни моменти, но той е един истински герой. Превърна се в истински борец. Той е вдъхновение за мен, защото повярва в себе си. Той дава смисъл на дните, защото като него имаме хиляди деца по света и моята мечта обществото ни да ги приеме. Целта ми е повече деца със Синдром на Даун да дойдат в залата по борба. Работим за повече състезания, които да организираме специално за тях”, споделя треньорът на Фатих.
„Али повярва в него. Затова Фатих обича борбата, но още повече обича своя треньор”, добавя майка му.
Един от най-специалните моменти за Фатих настъпва преди 2 години по време на държавното първенство по борба на Турция. Али Бурак излиза на тепиха в схватка срещу ученика си. Всички замлъкват до момента, в който едно 8-годишното дете не тушира своя треньор.
И така, стъпка по стъпка, тренировка след тренировка, Фатих стига до София.
„Искам да покажа на света, че децата като Фатих, могат да постигнат всичко. Просто трябва да бъдат подкрепяни и обичани. Искам Фатих да бъде като нас.”, споделя Есин.
Той е един специален шампион! И винаги ще бъде! Противникът не е само треньорът, а и животът. А Фатих тушира всички по пътя си!
