на живо

За един млад боец, влюбен в спорта си

Кикбоксът е един от най-атрактивните спортове в световен мащаб, но какво се изисква, за да си състезател от световно ниво

Facebook

Александър Петров, роден през 1991г. във Варна, е един от най-успешните кикбоксьори в историята на България.

Той влиза в залата още на 14 години. След като завършва Националната спортна академия тренира в Германия, където има седем победи в десет мача. Освен, че е многократен републикански първенец, Петров е два пъти шампион на Балканите. В кариерата си има 239 мача, от които 209 победи – 11 с нокаут.

На 31 октомври в Белград печели световната титла в категория до 81 кг. на състезание на най-голямата световна кикбокс организация.

Младият кикбоксьор беше гост в Тази неделя по bTV с водеща Мариана Векилска и отговори на въпроси за кариерата си дотук, последното си състезание в Монте Карло и следващите успехи, които феновете на бойните спортове могат да очакват от него. 

Видео:


На 25 години, с толкова спортни постижения, дошъл от Варна преди 5-6 години и му предстои да се дипломира в Националната спортна академия. Какви са новините от състезанието в Монте Карло в края на юни, от което тъкмо се връщаш?  

- Самото събитие беше изключително голямо. Monte Carlo Fighting Masters се казваше. Провежда се за трета година под егидата на принц Алберт II. Наистина изключително голямо събитие. Всички състезатели бяха световни шампиони. Бихме се за световни титли. Някои като мен бяха шампиони на аматьорско ниво и сега трябваше да продължим на професионално.
Снимка: Facebook
Прости ми, но аз не съм наясно с титлите в бойните спортове. Много са объркани. В другите спортове всичко е ясно – има първо, второ, трето място. Тук ти си хем световен шампион обаче при аматьорите така ли? И сега е трябвало при професионалистите да защитиш титлата?

- При нас хубавото е, че можем да играем на аматьорско и на професионално ниво едновременно. Нямаме ограничения. На самия мач играх с французин – трикратен световен шампион с доста професионален опит. Понеже разбрахме за мача много късно – петнайсет дни преди него. Но със съдействието на Българската федерация и Министерството на младежта и спорта, успяхме с личния ми треньор Красимир Колев да извлечем максимума и да се подготвим за един петрундов мач. Петрундова война по-скоро.

Война ли беше?

- Да. Според мен аз лично взех мача с малко, но се бих с домакин и загубих с 2-1.
Снимка: Facebook
Срещу домакин с доста добра психика. С толкова голям опит, както се казва той тази битка, тази война я е водил.

- Да, доста добър състезател. Има само една загуба от един от най-добрите кикбоксьори в света – Туркишенко. И аз просто нямах този опит, нужен за петрундов мач. Това е изключително много бой. За сравнение на аматьорско ниво на световното първенство са ни три руна по две минути.

А тук пет рунда по две минути?

- По три минути.
Снимка: Facebook
Това наистина е много бой. Времето обаче е пред теб. Предстои европейско първенство през октомври. Сега почиваш ли в момента?

- В момента съм на двуседмична почивка. Гледам изобщо да не влизам в залата, да почина максимално, да спра да мисля за кикбокс, за да мога да се върна по-зареден в залата и октомври месец да взема европейската титла.

Пред теб са и времето и силите и концентрацията, която надяваме се ще постигнеш. За Монте Карло какво ще кажеш? За първи път ли беше там?

- Да, първи път ми беше. Хареса ми, но повече от два дни не мога да седя там. Малко изкуствена ми се видя цялата тази работа.

Защо? Крайбрежие, море, яхти?


- Ами, само супер лукс наляво-надясно. Не е за мен. Аз не си падам чак по такива неща.
Снимка: Facebook
Александър Петров – здраво стъпил на земята! Какви са най-големите ти спортни постижения до момента?


- Два пъти съм балкански шампион – през 2012 г. и през 2015 г. и през 2015 г. пак световен шампион.

Сега след това състезание в Монте Карло какво стои зад това да си шампион? Понеже за обикновените хора се предполага, че са много тренировки, много добра физическа подготовка, но в същото време има големи спортисти, които казват: „психиката е решаваща на големи състезания”.

- Да, психиката е най-важна. Трябва просто да се отърсим от всичко, защото има много състезатели, които в тренировъчния процес се напрягат психически. Излизат и не могат да покажат това, което могат.
Снимка: Facebook
Тоест да си максимално хем освободен, хем концентриран и да демонстрираш това, което си постигнал в течение на подготовката. Как минава един твой тренировъчен ден?


- Всеки ден тренирам по два пъти. Сутрин или правим щанги за издръжливост или някакви бегови упражнения – да речем кросове. Вечер правим техника, спаринги.

Двуразово ли тренирате?

- Двуразово, шест дни в седмицата.

И една неделя почивка?

- Да.

А как разпускаш, как разтоварваш, как си почиваш?

- Никъде не излизам, никъде не мърдам. Просто нямам сила да мръдна някъде. И като знам какво ме чака на следващия ден след почивката...

И си казваш по-добре „не”?

- По-добре да си седя вкъщи.

Къде те е отвеждала спортната ти кариера освен в Монте Карло?

- На доста места ме е отвеждала – в Русия, в Турция, в Германия. След това във Франция, в Италия и на още доста места. Честно да ти кажа – тук най-много си ми харесва.
Снимка: Facebook
Липсва ли ти Варна?

- Да, особено лятото. А семейството ми липсва постоянно.

Тук си при роднини, предстои ти дипломиране в Националната спортна академия.

- Да, сега имам малко време. Мисля да наблегна на ученето.

Това да не го казваш сега само защото си по телевизията?

- Не, не аз съм сериозен човек.

Снимка: Facebook
Ти наистина си имаш и сериозни спортни ангажименти.

- Да, сега ми предстоят и тежки лагери, базови тренировки. Първият ни лагер започва след петнайсет дни. Ще бъде доста тежко.

Те са няколко бойни спорта – кикбокс, муайтай, които според мен много си приличат – удари с ръце и крака, защитни кори. Каква е разликата и каква е приликата?

- На пръв поглед е едно и също, но само в кикбокса и в специално К1 е стил, който показва всички бойни спортове в стойка. Муай тай е тайландско бойно изкуство, национален спорт там. Разликата там е, че когато си в клинч имаш право да изкарваш от равновесие противника си. Да го навеждаш, да биеш колена доста, лакти – без ограничения. В К1 нямаме право на тези неща. Имаме право само на едно коляно и дотам.

Човек явно може да варира и да преминава от спорт в спорт, ако има необходимите качества.

- Да, това е все пак строго индивидуално в зависимост от човека.

Гледаш ли европейското първенство по футбол, което тече в момента?

- Изобщо.

Един истински концентриран кикбоксьор! На 25 – Сашо Петров, световен шампион при аматьорите. Пожелавам ти да си докажеш тази титла и сред професионалистите!

- Благодаря!