Лионел Меси е може би най-добрият футболист в света. Играч, за когото ще се говори дълго след като той сложи край на своята кариера. По отношение на отличията Лео има всичко – осем титли на Испания, четири Купи на страната, шест Суперкупи, четири трофея в Шампионската лига, три Суперкупи на Европа, три спечелени Световни клубни първенства.
С националния отбор на Аржентина обаче Меси не е печелил нищо.
Към наистина дългия списък с постижения можем да добавим и индивидуалните награди – пет „Златни топки” и три „Златни обувки”.
Той притежава бързина, техника, поглед над играта, завършващ удар. Изпълнява великолепно преките свободни удари, но дузпите са неговата Ахилесова пета.
Статистиката показва, че Меси е изпълнил 88 дузпи в официални мачове, от които 20 пропуснати. Сметките показват – 23,63% от ударите на аржентинеца от бялата точка не са завършвали с гол. Въпросният процент не е внушителен, но не забравяйте, че става въпрос за може би най-добрия футболист в света.
За сравнение големият съперник на Меси – Кристиано Роналдо, е изпълнил 110 и не е реализирал 19 от тях – 17,27%. Интересното е, че два от пропуските на звездата на Реал (Мадрид) са срещу българския страж Владислав Стоянов, който е кошмара за португалеца що се отнася до наказателни удари.
Когато Стоянов не е между гредите, Роналдо обаче е безпощаден. Резултатността на португалеца от наказателни удари накара феновете да го наричат иронично „Пеналдо”. Кристиано обаче рядко пропуска във важни моменти, за разлика от Меси.
През сезон 2011/2012 Барселона отпадна от Шампионската лига именно заради пропуск на аржентинския нападател от бялата точка. Каталунците бяха загубили първия полуфинален сблъсък с Челси с 0:1 на английска земя.
Впоследствие, на „Камп Ноу”, бързо поведоха с 2:0 (Бускетс 35’, Иниеста 43’), но в самия край на първото полувреме островитяните върнаха едно попадение чрез Рамирес. Това даде предимство на Челси заради гола на чужд терен. След почивката Барселона се впусна напред и още в 49’ минута получи правото да изпълни дузпа. Зад топката застана Меси, който обаче не успя да преодолее Петър Чех.
В последните минути на двубоя Фернандо Торес пък изравни след брилянтен рейд и Барселона отпадна от турнира.
Разбира се, никой не поставя класата на Меси под съмнение, но при него се забелязва едно колебание при заставане на бялата точка. Не, не става дума за напрежение, то е константна величина в случая. Притеснение при наказателните удари не показва единствено Андреа Пирло.
Проблемът при Меси е, че от самото начало на кариерата си той не съумя да си изгради стил при дузпите. Във футбола има две стратегии при тях. При едната се проследява движението на вратаря, след което се стреля. При другата изпълнителят си избира определено място, където да насочи топката и не се влияе от позиционирането и движенията на вратаря. Меси превключва от един стил към друг и сякаш не може да намери себе си. Тази нерешителност му коства много.
Друг проблем е фактът, че в Барселона не е ясно кой е щатният изпълнител на 11-метровите наказателни удари. Меси, Неймар или Суарес? Това също не помага на Меси. Разнообразието носи непредвидимост, но и увеличава шанса аржентинецът да сбърка.
Странно е да критикуваме гений като Меси, който в голяма част от времето променя представите ни за това кое е възможно и кое не във футбола.
Следващият му пропуск от дузпа в ключов момент обаче отново ще повдигне темата за Меси и наказателните удари – един от малкото елементи от играта, които той не усъвършенства.
