Жена свири най-тежката битка на "Лукойл" в Европа

Жена ще бъде съдия в най-тежката и най-отговорна битка на "Лукойл Академик" от началото на този сезон в Европа. Нейното име е Йозлем Йълман. Бившата баскетболистка е на 39 години и е родом от Адана – град, разположен в южната част на Турция.

В свободното си време се разтоварва като играе тенис на корт и свири на класическа китара. Най-голямата любов в живота си получава от 6-годишната си четиринога приятелка Мая – порода голдън ретривър, която я следва навсякъде. 

Йозлем Йълман (родена е на 30 април 1977-ма) ще има отговорната задача да следи изкъсо как се спазват правилата на баскетболната игра по време на домакинството на българския шампион на "Енисей" Красноярск. Срещата е от 5-и кръг в Група P на втората фаза на ФИБА Къп и ще се състои в сряда в София. Първият съдийски сигнал на мача в зала „Универсиада“ ще прозвучи точно в 18,30 часа.

В този двубой Йозлем, която може да се похвали, че има лиценз като арбитър от 22 години (сдобива се с първия си лиценз през 1995-та, когато е едва 18-годишна, а през 2004-та си извоюва лиценз „А“ в Турция – б.а.) ще си партнира с колегата си от Сърбия Бранислав Мърдак, както и с представителя на Кипър – Илияс Кунелес. Комисар е Георги Пиперков от Македония. 

Как една жена поема по трънливия път на съдийството?

При Йозлем решението идва в миг на ярост. Докато тя все още играе баскетбол в университетския си отбор в Измир, рефер надува свирката в твърде спорна ситуация, която е в ущърб на нея и съотборничките й.

„Казах си, че ако аз се занимавах с това, то със сигурност щях да се справя по-добре и със сигурност щях да бъда по-отговорна в действията си“, споделя Йълман.

Година след случката, докато носи екипа на отбора на "Кършияка" в женската лига в родината си, тя вече е твърдо решена да изкара курсовете и да се заеме сериозно с професията. 

В същото време, амбициозната туркиня упражнява и друга, не по-малко отговорна и социално значима професия – тази на учител.

„От 15 години съм преподавател по физическо възпитание на третокласници в Анталия. Понякога ми е адски тежко да нося две дини под една мишница. Налага се да летя нощем, да се прибирам с последния възможен полет, а на другата сутрин да бъда пред учениците си и да изглеждам отпочинала и готова за задачите в час. Неведнъж децата са силно изненадани, както и родителите им, които предишната вечер са ме гледали как съдийствам на баскетболен мач в чужбина, а аз се появявам пред тях на прага на училищния салон“, признава през смях Йозлем.

Йозлем Йълман е международен арбитър на ФИБА от 2010 г., но не се чувства като пионер сред реферите – жени, родени в Турция. Не обича и да се оплаква, че на нея се гледа с по-различно и по-критично око, особено в ситуации, в които на терена нещата станат напечени.

„Аз не бях първата жена-съдия туркиня. Година преди мен пътеката проправи Елиф Инчи. Аз просто имах добър пример и съветник. В мига, в който реших, че искам да се занимавам със съдийство, аз се примирих, че ще бъда разкъсвана от критика. Понякога заслужена, а друг път – не. Всеки бърка – треньорите и спортистите, не само ние – облечените в сиво. На мен играта ми носи върховно удоволствие. Чувството, че си преценил вярно в трудна ситуация, когато в залата има 10 хиляди души, които те гледат и те преценяват, не може да се сравни с нищо“, откровена е Йозлем, с която момчетата от "Лукойл" трябва много да внимават, защото тя е известна с това, че не прави компромиси и не търпи забележки от баскетболисти и треньори по време на мачовете. 

Най-голямата й радост като баскетболен съдия?

„Гордостта, която виждам в очите на родителите си. Баща ми почина преди две години, но приживе той и майка ми не пропускаха мой мач. Много са щастливи с това, с което се занимавам, защото моето щастие винаги е било и тяхно щастие и обратното – да знам, че ги правя горди и щастливи, това за мен винаги е било невероятно изживяване. Майка ми и до ден-днешен плаче, когато чуе името ми и ме види по телевизията“, разкрива кътче от личния си живот бившата баскетболистка.

Зад гърба на Йозлем стоят повече от десет елитни първенства в Европа под егидата на ФИБА на ниво национални отбори, както и на клубно ниво, но от тази есен тя получава заслужено и дългоочаквано признание – наряди за мъжки мачове от надпревари на Стария континент.

Трите неща, които най-много цени в човешките отношения?

„Честността, доблестта и способността да не бъдем егоисти“, изрича на един дъх и без да се замисли Йозлем, която обожава да пътува. Чувства се на-добре у дома, в Анталия и страда единствено, че семейството й живее далеч – в Измир. В Европа обича да обикаля из Франция и Италия, а в най-близко бъдеще си е обещала да сбъдне мечтата си и да посети Австралия.

В кухнята г-ца Йълман е абсолютна катастрофа. „Не мога да различа равиоли от лозови сърмички“, откровена е съдийката, която предпочита да си легне гладна, но да не се отлепи от дивана вкъщи докато по телевизията върви пореден епизод от любимия й сериал „Д-р Хаус“.

Обича музиката на Адел и Имани, в колата й на дълъг път денем звучи рок, а вечер, според настроението й – класическа музика или джаз.

Йозлем Йълман тренира всеки ден по минимум час и половина, за да бъде в отлична физическа форма и да не отстъпва на колегите си. Да свириш на мъжки мач и да бъдеш достатъчно бърза на фона на двуметрови мъжаги, е трудна задача и не е по силите и самочувствието на всеки.

„Не се тревожа. Играта е една. Правилата трябва да се спазват от всички. Не съм дискриминирана, поне никога не съм допускала това да се случва. Знам какво мога и съм изключително критична към себе си. За нищо на света обаче не бих седнала да гледам мач, в който съм свирила на запис, просто, за да наблюдавам действията си и да ги анализирам. Достатъчно е, че съм винаги здраво стъпила на земята и нося глава на раменете, която използвам по предназначение“, завършва дамата, която в сряда вечер ще съдийства на тежката европейска битка на "Лукойл".