"Има жени, които спокойно могат да играят, в който и да е отбор от НБА"
Стряскащото послание излиза от устата не на кого да е, а на един от най-великите майстори на баскетболната игра – Коби Брайънт.
Наскоро Брайънт – петкратен шампион с „Лос Анджелис Лейкърс“ (2000, 2001, 2002, 2009, 2010), два пъти избиран за най-полезен играч (MVP) на финалите (2009, 2010), MVP на сезона за 2008 г., 18 пъти участник в Мача на звездите и двукратен олимпийски шампион от Пекин 2008 и Лондон 2012, даде интервю пред CNN, в което направи и шокиращото признание.
Коби, който се сбогува с баскетбола преди 5 години, стигна още по-далеч и дори назова три имена на баскетболистки от женската НБА, които според него, са способни да се впишат във всеки мъжки колектив и да играят като с равни със супер атлетите от НБА:
Даяна Таураси, Мая Мур, Елена Деле Доне!
Кои са тези „мъжки“ момичета, спечелили доверието на „Черната мамба“?
ДАЯНА ТАУРАСИ
Каквото и да кажем за нея ще бъде малко. С фланелката на Кънектикът тя печели 3 пъти титлата в колежанската лига на САЩ. Днес, на 37 години, продължава да бъде идеал за атлет и да е реализатор №1 в историята на женската НБА с близо 9000 отбелязани точки. В момента носи екипа на „Финикс Меркюри“, зад гърба си има три титли в WNBA, 2 пъти е MVP на финалите, веднъж е най-полезен играч на целия сезон – 2009 г., има 9 участия в Мача на звездите.
Кариерата й е феноменална и в Европа, където за десетилетие защитава цветовете на руските "Динамо" Москва, "Спартак" Москва и "Екатеринбург", както и на турските "Фенербахче" и "Галатасарай". Печели 6 пъти Евролигата, има 7 титли и 3 купи на Русия, шампион и носител на купата на Турция.
Таураси е четирикратна олимпийска шампионка от четири поредни летни игри: Атина 2004, Пекин 2008, Лондон 2012, Рио 2016. Тя е и трикратна световна шампионка: Чехия 2010, Турция 2014, Испания 2018.
Горещият темперамент Даяна наследява от родителите си. Баща ѝ е роден в Италия, но израства в Аржентина. Бивш футболист, който години наред играе професионално в Аржентина като вратар. Майката на Даяна също е аржентинка. Марио и Лиляна емигрират в САЩ още преди раждането на втората си дъщеря.
МАЯ МУР
Тя е голямата фигура в редиците на „Минесота Линкс“ в WNBA, а най-добрите ѝ години в баскетбола тепърва предстоят. Мая е едва на 30. Зад гърба ѝ са 4 титли в лигата отвъд океана, две звания MVP – веднъж на финалите и веднъж на целия сезон, 6 участия в Мача на звездите, където 3 пъти е избирана за най-полезен играч.
Мур е едно от най-добрите крила в световния баскетбол. През 2011 г. нахлува в женската НБА с гръм и трясък и става новобранец на сезона. През 2014-та печели наградата за най-добър реализатор. През 2018-та – тази за най-добър защитник. Двукратна олимпийска шампионка от Лондон 2012 и Рио 2016, двукратна световна шампионка от Чехия 2010 и Турция 2014, а на първенството на планетата в Турция отново е най-полезен играч.
За Мая може да се каже, че отдавна е превзела Европа. През 2012-та триумфира в Евролигата с "Валенсия", а през 2018-та с "Екатеринбург". Шампионка на Испания, шампионка на Русия и също като Таураси – възпитаничка на прочутия университет Кънектикът, с който печели два пъти колежанската лига на САЩ.
Получава първата си баскетболна топка, когато е едва на 3. Майка ѝ монтира мини табло и кош в апартамента им в Джеферсън, Мисури, твърдо убедена, че един ден дъщеря ѝ ще бъде звезда. Така и става.
ЕЛЕНА ДЕЛЕ ДОНЕ
Ето я и третата избраничка на Коби Брайънт. Тя е висока точно, колкото него – 198 см. Когато е на 3, майка ѝ е порицана в супермаркет, че не е отучила дъщеря си от биберон. По това време я мислят, че е поне в първи клас, а тя все още не може да говори добре.
Ръста наследява и от двамата си родители. Баща ѝ е точно 198 см – бивш професионален състезател по голф. Майка ѝ е „само“ 188 см. Елена се извисява до 183 см, когато е в осми клас и лекарят в училището предлага на семейството тя да започне терапия с инжекции, за да спре да расте. Майката категорично отказва.
30-годишната Деле Доне днес е считана за най-добрия център в света. Тя може да се похвали с първата си титла в WNBA, която взе през лятото на миналата година с "Вашингтон Мистикс“. Два пъти Елена е MVP отвъд океана – на финалите през 2015-та и 2019-та. Гордее се с олимпийското си злато от Рио 2016, както и с титлата от световното през 2018-та в Испания.
За разлика от Даяна Таураси и Мая Мур, Елена Деле Доне никога не се решава да заиграе в Европа. Причината е, че тя винаги е искала да бъде близо до семейството си и най-вече до болната от церебрална парализа своя по-голяма сестра Лизи, която се ражда глуха и сляпа, а освен това страда от аутизъм. Лизи е причината Елена да избяга и от университета Кънектикът, където е приета с огромните надежди за бъдеща звезда на терена – съдба, която преди нея имат Таураси и Мур.
Три необикновени момичета, три съдби, три прекрасни баскетболистки. Да влезеш под кожата на педантичен и самовлюбен тип като Коби Брайънт, е трудна задача. Но с харизмата на Таураси, Мур и Деле Доне, стените пред душата на „Черната мамба“ са рухнали.
А дали Коби е прав? Наистина ли жени биха могли да се съревновават с мъжете в НБА? Нека поживеем, нека видим.
