Репортерът и водещ на bTV Петър Бакърджиев гостува в предаването "120 минути" дни след като стана 16-ия носител на най-ценната награда в историята на българската спортна журналистика - "Братя Ексерови". В едно много искрено интервю той сподели, че от дете е мечтал да стане спортен журналист и вярва, че в тази професия всичко трябва да се прави със сърце.
"Не знам дали е важна тази награда. Важна ли е? Тя е единствената за спортна журналистика. Вероятно е важна. Важна е защото е на двама души, аз единия не го познавам. Двама братя. Никола Ексеров - ОК, но по-големия брат Митьо не го помня. За мен е важна, защото като дете съм бързал да се прибирам, за да слушам неговия глас, неговия коментар и на хората от неговото поколение. Аз много харесвах радиото, особено радиокоментаторите. Бях влюбен в гласовете им.", започна Бакърджиев.
"Не знам защо съм поискал, но винаги съм го искал. От много малко дете. Не съм имал тези мечти - пожарникар, космонавт, математик и всичко останало. Спортист или спортен журналист. Много исках да бъда спортен журналист, но не съм си представял, че ще се случи. Едно време да бъдеш журналист не беше лесна работа, особено за дете от Търговище като мен. Пътят беше невероятно труден, така че не съм си го представял. Първо исках да стана спортист."
На въпрос дали баскетболът му е помогнал, когато е поел по пътя на спортната журналистика, Бакърджиев отговори положително.
"Много бързо ме накара да осъзная, че не ставам за голям спортист. Баскетболът е спорт, при който ако нямаш антропологични данни, трудно можеш да стигнеш до високи неща. Много ми помогна, че тогава в спорта все още бяха тези ценности, които някои критикуват. Пламен Константинов беше критикуван за това, че е груб, че е директен. Всичко в спорта беше прямо в очите. Децата бяха свикнали, че животът не е само потупване по рамото и има и друга гледна точка. В спортен план най-вече заради екипността, защото заставаме пред камерата, но зад и около нас има толкова много хора, че ако не уважаваш екипа, нищо не се случва. Спортът ми помогна за дисциплина, ред, уважение, йерархия. Затова толкова много уважавам хората от предишното поколение. Спортът ме е научил на тук и сега, но за да е тук и сега има нещо отзад - труд на други хора. Спортът е велико нещо. Ние спортните журналисти сме облагодетелствани, защото обичаме спорта."
"Аз и сега ходя на спортни събития не като журналист, просто защото ми харесват. Имам привилегията това да е моята професия. Понякога се чудя на спортисти. Излизаш на един прекрасен стадион с окосена трева или пък една фантастична зала. Как е възможно да не ти се играе?! Не го разбирам. Какво сърце трябва да имаш? Това е част от критикуването. Сигурно и в нашата професия е така. Все се стремя да правя нещата със сърце, защото знам какво съм си мечтал като дете. Виж колко нещата са се променили. Да правиш нещата честно и от сърце. Не знам дали винаги това е било ценност. Дали не е останала единствената ценност, но мисля, че е хубаво, когато нещата се случват от сърце."
Бакърджиев трудно сдържа сълзите си при споменаването на проф. д-р Веселин Димитров - покойния декан на Факултета по журналистика и масови комуникации (ФЖМК).
"Брилянтен човек. Сълзите ми напират, защото той беше човекът, който преди 25 години, когато за пръв път влязох в радио студио, в търговишкото радио, той го създаваше тогава, беше велик човек. Хване ме за ръка, бях на 17 години, и ме преведе през целия път. Заради симпатия и заради някакви качества вероятно."
"Говорих за екипността. Има хора около нас, които са фантастични. Примерно, аз работя с най-добрия ми мениджър в момента - Владислава Лазарова. Когато имаш подобни хора, които ти дават да летиш, когато имаш тази възможност, те новините си идват.", завърши Бакърджиев.
