„Майка ми подготви погребението ми.“ Треньорът, който умря за седем минути
... и се върна, за да заведе Норвегия на Мондиал 2026
На 13 март 2001 г. сърцето на Столе Солбакен спира. Не за секунди. За седем минути.
Няколко дни по-рано 33-годишният халф на Копенхаген е изиграл цял мач - 90 минути. Няма симптоми, нито предупреждения. Винаги е бил здрав, дисциплиниран и физически подготвен. От дете живее с идеята, че успехът идва чрез труд. Тренира повече от връстниците си, мрази пораженията и превръща постоянството в свое най-силно оръжие.
Талантът не е най-голямото му предимство. Характерът е.
Именно той го отвежда до националния отбор на Норвегия и до Копенхаген. Но на една обикновена тренировка животът му внезапно спира.
Солбакен се срива на терена. Спасява го присъствието на клубния лекар Франк Одгаард, който започва реанимация още в първите секунди. Следват дефибрилатор, линейка и битка със смъртта.
Седем минути без пулс.
Самият Столе не помни нищо. Събужда се дни по-късно в болница в Копенхаген.
„Видях само тъмнина. После светлосин тунел и много красива светлина. Когато се събудих, си помислих: „Не може ли да остана там още малко?“
Лекарите откриват рядък вроден сърдечен дефект и му поставят дефибрилатор. Но най-тежкото не е преживял той.
„Съпругата ми остана сама с две малки деца. Тя още не може да говори за онзи ден.“
Родителите му летят спешно за Дания.
„По-късно ми казаха, че в самолета майка ми вече е започнала да планира погребението ми.“
След възстановяването Солбакен е убеден, че може да продължи да играе. Започва да бяга и да кара колело. После идва моментът на истината. „Погледнах живота си и си казах: Имам прекрасна съпруга и две деца. Не искам хората да се чудят всеки път, когато падна на терена, дали ще стана отново.“
Така приключва кариерата му на футболист. Но започва друга.
Солбакен бързо доказва качествата си край тъч линията. Издига скромния Хам-Кам, а след това превръща Копенхаген в доминант в Дания и сериозен участник в европейските клубни турнири. Под негово ръководство клубът побеждава Манчестър Юнайтед и печели точки срещу Барселона.
Той е строг, взискателен и понякога неудобен за околните. Не се страхува от конфликти, нито от големи имена. Част от феновете го обожават, други не могат да го понасят. „В Дания или ме обичат, или ме мразят. Средно положение няма.“
Зад твърдата фасада обаче стои чувствителен човек. „Достатъчно е да видя велико спортно постижение или тъжен филм и се разплаквам.“
Най-силно го разтърсва една публикация на дъщеря му Ида: „Моят първи и най-голям пример за подражание е баща ми.“ „Направо се разтопих“, признава той.
През 2009 г. сърцето му спира отново. Този път дефибрилаторът върши работата си и го спасява. „Усетих сякаш кон ме ритна. След това всичко беше наред.“
Оттогава живее с устройството и с белега на гърдите си. „Не изпитвам болка. Не чувствам ограничения. Имам само един белег.“
След успехите в Дания идват и неуспешни периоди в Германия и Англия. Той се проваля в Кьолн и Улвърхемптън, но се връща по-силен. Отказва милиони от Саудитска Арабия и избира среда, в която се чувства истински свързан.
„Офисът ми гледа към болницата, където ми спасиха живота. Само на няколкостотин метра е. Ако вярвате в съдбата, това означава много.“
През 2020 г. най-сетне поема националния отбор на Норвегия - мечта, която дълго му се изплъзва.
А после идва моментът, който прави историята още по-невероятна.
28 след последното участие на Норвегия на световни финали, именно Столе Солбакен връща страната на най-голямата сцена.
Човекът, чието сърце спря за седем минути. Човекът, за когото майка му вече беше започнала да подготвя погребение. „Дъщеря ми нямаше да се роди, ако бях умрял тогава. Това те кара да преосмислиш всичко...“
Българската национална телевизия е основен лицензополучател на правата за излъчване на Световното първенство по футбол FIFA World Cup 2026, което можете да гледате и на VOYO.
