Най-добрите тенисисти в света печелят милиони, но настояват, че получават твърде малък дял от огромните приходи на спорта. Повод за новото напрежение стана решението на "Ролан Гарос" да увеличи наградния си фонд за 2026 г. до рекордните 72,3 милиона долара, с 9,5% повече от миналата година.
Въпреки това играчите са недоволни. Причината? Турнирът се очаква да генерира над 470 милиона долара приходи, а наградният фонд остава едва около 15% от общата сума.
„Турнирите от Големия шлем печелят огромни пари, а процентът за играчите е много по-нисък в сравнение с други спортове“, заяви Даниил Медведев.
Основният аргумент на звездите е сравнението с други спортове. В лиги като НБА, НФЛ и НХЛ играчите получават близо 50% от приходите.
* Играчите взимат между 12% и 16% от приходите на Мейджърите.
* Нямат гарантирани заплати или договори.
* До половината от доходите им отиват за пътувания, треньори и екипи.
Дори най-печелившият тенисист за 2025 г., Карлос Алкарас, не успя да влезе сред 50-те най-добре платени спортисти в света.
През 2025 г. водещи имена в тениса създадоха неформален алианс, известен като „Проект Червено око“. Вътре са Яник Синер, Арина Сабаленка, Ига Швьонтек и Александър Зверев.
Основното им искане е до 2030 г. наградните фондове да достигнат 22% от приходите на турнирите. Те настояват и за: по-добро пенсионно и медицинско осигуряване, както и да имат участие във важните решения за спорта.
Част от звездите вече заговориха и за бойкот на турнирите от Големия шлем.
Коко Гоф призна, че би подкрепила подобен ход, но само ако всички играчи действат заедно. Други, като Елена Рибакина, са скептични и смятат, че тенисистите никога не са били достатъчно обединени, за да наложат реална промяна.
Организаторите на турнирите защитават позицията си с аргумента, че голяма част от приходите се реинвестират в развитието на тениса и самите събития.
Истината обаче е ясна: без звездите турнирите губят публика, рейтинг и милиони приходи. А без турнирите от Големия шлем самите тенисисти губят най-ценната сцена в спорта.
Затова компромисът изглежда неизбежен. Въпросът е кой ще отстъпи първи.
