В една гореща юлска вечер на 1980 г. московската зала „Лужники“ ехти от аплодисменти. Българските момичета вдигат ръце, очите им блестят от сълзи, а в ръцете си стискат бронзовите медали – първите и единствени за България от олимпийски игри. Сред тях е и Анка Узунова.
Тогава тя още не знае, че години по-късно в Италия ще я нарекат „Ана на чудесата“. Че ще стане любимка на публиката, ще спечели купи и титли, ще се върне в България като треньор, за да предаде нататък любовта си към играта.
Днес в рубриката "45 години шампиони", посветена на големия форум, разтърсил столицата на СССР, се потапяме в чудния свят на пловдивската легенда.
В състава за Москва'80 са още Таня Гогова, Верка Стоянова, Румяна Каишева, Мая Стоева, Росица Михайлова, Цветана Божурина, Силва Петрунова, Таня Димитрова, Галина Станчева, Маргарита Миткова и Валентина Харалампиева, водени от треньора Васил Симов.
След убедителни победи над Румъния (3:1) и Бразилия (3:0) и загуба от Унгария (1:3), българките излизат на полуфинал срещу ГДР. В драматичен петгеймов мач отстъпват с 2:3 (-10, 12, -9, 7, -6), но на 29 юли 1980 г. печелят бронза след нова петгеймова битка – победа над Унгария с 3:2 (5, -13, -6, 4, 8).
„Най-вълнуващият ми спомен е първо самото класиране за Олимпиадата, а след това и медалът. Имахме шанс за финал, но загубихме от Германия.
Въпреки това постигнахме нещо историческо,“ спомня си Узунова. Тя е европейска шампионка през 1981 г. с националния отбор на България и бронзова медалистка от Евро 1979.
Пътят към Москва минава през тежка квалификация в Пазарджик. „Почти всички играхме с температура. Но апетитът идва с яденето. Като започнахме да побеждаваме, треньорът ни вдъхна сили, а ние самите повярвахме, че можем,“ разказва легендата на Марица.
С пловдивчанки печели бронзовите медали в първенството през 1979 година. През 2025 г. Марица извади от употреба №2, с който легендата игра за родния си клуб.
От 1981 до 1993 г. играе в Италия. Минава през Бари, Новента Вичента, Кампобасо, Леляно и Порденоне. Една от най-обичаните български волейболистки в Италия. С Бари има две Купи на CEV.
Била е помощник на Васил Симов в Бари и на Стоян Гунчев в националния отбор на България, както и треньор на Марица.
"Някои от момичетата имаха ритуали и хобита - четене, пасианси... Но аз, специално, нямах. Част от тях си обуваха чорапите - единия наопаки, другият – на лице, маратонките не така, а така, ще изляза с левия крак, не с десния... Но всеки имаше по нещо и всеки вярваше в нещо."
В отбора я наричат „батко“, защото е била мъжко момиче и е забивала много силно. "Когото и да попитате, все още като се чуем по телефона, питат: „Батко, как си?“.
В Италия е известна като "Ана на чудесата“. "Пак по същия повод. Много добре се представих там, спечелихме купи и турнири, които отборът на Бари не беше печелил. След това се върнах и казаха, че за тях завинаги ще остана „Ана на чудесата“, горда е тя.
Един отбор, който постига големи успехи, не може и без своя треньор. "Аз имах възможността освен да бъда негова състезателка, след това да бъда и помощник-треньор в Италия. Един невероятен човек, който беше отдаден изцяло на волейбола. От сутрин до вечер само чертаеше, пишеше, правеше схеми... Просто за него друга тема нямаше, освен волейбола. Един велик треньор!", казва за Васил Симов Узунова.
Анка никога не е била просто волейболистка. Тя е символ на поколение, което играеше със сърце, без да мисли за болка или умора. Символ на момичето, което повярва в себе си, излезе на терена и остави следа, която няма да избледнее.
Снимки: Личен архив; видео: Емил Кацаров
За феновете тя винаги ще бъде Ана на чудесата.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
