В рубриката ни "45 години шампиони" е време за волейбол. На олимпийските игри в Москва 1980 г. женският ни национален отбор завоюва бронзовите медали. А името, което веднага изниква в умовете на всички, е това на Таня Гогова.
Преди Олимпиадата тя е взела решение да прекрати кариерата си, но треньорът Васил Симов я връща отново в тима. И това решение се оказва жизненоважно за България. С капитанската лента Таня Гогова е основен играч в похода към бронзовите отличия.
Съставът на "лъвиците" е Таня Гогова - капитан, Таня Димитрова, Валентина Харалампиева, Силвия Петрунова, Анка Узунова, Верка Стоянова, Румяна Каишева, Мая Георгиева, Цветана Божурина, Росица Димитрова, Маргарита Герасимова, Галина Станчева и треньор Васил Симов.
С Левски-Спартак успехите на Гогова са красноречиви - 10 пъти шампион на България, 8-кратна носителка на Националната купа и трикратна вицешампионка в КЕШ, европейска шампионка през 1981 г.
А ето какъв е пътят на волейболистка №1 на България за ХХ век:
Преди да замине за София, Таня Гогова играе за родния Арда Кърджали. "През моята първа година на първенството от 7-о до 15-о място играхме в Перник. След това на стадион "Дружба" на открито бяха финалите на първите 6. И при мен дойде един представител на Спартак. А от Спартак на мен ми харесваше играта в защита на една от разпределителките.
И вътрешно в мен започнаха да се прокрадват мисли за Спартак. И окончателно бях решила за себе си, но изчаках да свършат финалите и се прибрах в Кърджали. Едвам дочаках. Говорих с родителите ми. Баща ми работеше в полицията. И отидохме при генерал Мирчев и той ми каза: "На теб мястото ти е в Спартак. София е море. Ако можеш да плуваш, ще оцелееш. Ако не, не заминавай". И се установих тук в квартирата на сестра ми.
Таня Гогова започва да тренира в Левски-Спартак под ръководството на Владимир Прохоров. "На една от първите тренировки треньорът ни е строил и ни дава наставления. И една от колежките му се изрепчи. И той както беше застанал в единия край и отиде и такъв шамар ѝ зашлеви... Аз направо онемях. Казах си: "Тука не само се тренира, но и бият даже". Но аз съм много изпълнителен човек. Когато кажа нещо и трябва да го направя.
Прохоров ме включи в младежкия отбор, с който станахме втори. И заминахме за Рига. Преди това бяхме на лагер в Тетевен. Оттогава датира моето приятелство с Галина Станчева. Той дърпаше уши и ги късаше, и зъби чупеше. Това го знам от колежки. Те си бяха свикнали с него, той белогвардеец е бил. Но аз като една новодошла от провинцията нищо не разбирах и не знаех и само си казвах: "Таня, каквото ти казва треньорът, това правиш и нищо повече. Защото тука и уши хвърчат, и зъби също!"
"Ние не успяхме да се класираме за олимпийските игри в Москва. На квалификацията в Пазарджик не успяхме да победим и бях решила да сложа край. Не защото бях стара, а сякаш исках да дам път на младите. Имах своите болежки, натоварване, семейство, което чакаше на мен също. Но след бойкота на американците се освободи място за нас.
Имах разговор с Васил Симов. И той имаше не молба, а една чисто вътрешна нагласа, че мога да помогна на отбора. И аз чувствах, че мога. И така реших да се върна."
"И отново на Витоша. Това бяха лагерите на Васил Симов на Витоша. На европейското станахме трети предната година. И той сякаш имаше нещо заложено, нещо магическо във Витоша. В хотел "Простор". И лагерът не беше тежък. Но имаше колежки, които не искаха да правим преходи.
Преди един преход Васил Симов ми каза: "Когато се чувстваш не в кондиция, изоставай". Да, обаче на мен сърце не ми дава. И в един такъв ден той ни казва да направим преход до станцията на НСА. Тогава Верка нещо се умилкваше и аз отидох и й казах: "Верке, ние трябва да сме първи с тебе". Съгласи се Верка и поведохме отбора до станцията и обратно. И като се прибрахме бях насолена здраво от нея, но такива неща се случват в отборите. И тръгнахме за Москва."
"Едно невероятно съоръжение. Един невероятен град, построен за олимпийските игри. Който не е бил на олимпийски игри, той не знае за какво става въпрос. Започна олимпиадата и отборът беше страшно подготвен. Този човек (Васил Симов), на когото дължим всички медали, които донесохме на България, беше като магьосник. Обедини ни. Нямаше Левски, нямаше ЦСКА.
Загубихме квалификацията от Бразилия, но се паднахме в една група с тях. Започната Игрите и ние го върнахме тъпкано на бразилките. Бихме ги с 3:0. И в групата се очертаваше да сме първи. Победихме всички. Но дойде мача с унгарките за първо и второ място, който обаче загубихме. Причините са много и много се говори за този мач, но в крайна сметка отборът не беше виновен.
И ето ни на полуфинал. Срещу Германия играем на полуфинала и ако бием, ще срещнем Русия, тогава СССР, на финала. Водим с 2:1 и тогава нещо се случи... Загубихме с 2:3. И останахме да играем за трето и четвърто място. Срещу кого? Срещу унгарките.
Те загубиха от Русия. Мачът беше много тежък. Може би след тази загуба, която направихме в групата, отборът вървеше и сякаш нямаше какво да ни спре. Успяхме! Победихме! И това за мен е един връх в българския волейбол".
"Мачът с Германия на полуфиналите мъжът ми го гледа от вкъщи в Кърджали. И след това ми казва: "При 2:2 хукнахме до църквата, за да спечелите, но докато се върнем и загубихте". Той също беше волейболист. И щеше да бъде добър треньор. Той се отказа заради мен. Смело мога да кажа, че ако не беше той, аз нямаше да съм това, което съм. Той ми даде един тласък".
"В Москва бях в една стая с Галина Станчева. Когато пристигнахме обаче аз бях шашардисана. Един малък град, а нищо не му липсва. Влизахме в ресторанта, а там от пиле мляко. Всичко имаше, кой каквото иска. По магазини, по аптеки нищо не ти липсва. И постоянно подаръци. Всяка фирма си пускаше реклами. На мъжете подариха презервативи, на жените - тампони, превръзки.
И особено, когато видях баскетболистката Уляна Симеонова. Бутам Галя и викам: "Гале, ние сме високи, ама погледни какво чудо има срещу нас". Тя беше висока над 2 метра. 49-ти или 50-ти номер обувки носеше. Ама една лъчезарна беше.
И впечатление ни правеше, че японците само ориз ядоха. Друго не опитаха. Те и на световното във Варна си носиха храна оттам. Носиха си тенджери и специално си приготвяха всичко. Нямаха доверие на никого.
В олимпийското село вечер се събирахме и празнувахме медалите. Ние бяхме отделени - мъже и жени в различни сгради. Интересното беше, че жените можеха да ходят при мъжете, но мъжете при жените - не. И не, че ни липсваше мъжката компания, а просто се събирахме и празнувахме успехите."
"Аз поех щафетата от Мария Минева. Тя беше капитан на отбора. Но и преди да стана капитан, аз дърпах отбора. Сякаш от моята игра се водиха и другите. Успявах къде с добро, къде с по-строг тон. Аз, между другото, не съм от лиглите. Малко съм по-чешит. Дали това ми е помогнало? Дали родопската кръв, която донесох от Кърджали?
Но не ми тежеше. Напротив, опитвах се по всякакъв начин да помогна на отбора. И някои го усетиха и тръгнаха по моята каишка. А дали трябваше да съм аз или някой друг? Това беше не само съгласието на отбора, но и решението на треньора."
През 1981 г. Таня Гогова заминава за Италия. Там тя играе в отбора на Реджо Емилия. "Когато стреляха по папата, ние бяхме там. И обикновено, когато играем навън пътуваме, играем мача и се прибираме. И два дни преди да заминем при мен дойдоха мъжът ми и голямата ми дъщеря, която беше на 5 тогава. И на летището чакаме и идва една от състезателките и казва: "Вие кои сте, че ще стреляте по нашия папа". Аз се обърнах и отговорих: "Първо, това не е само вашия папа. И второ, моята мисия е друга тук". Станах, разплаках се и усетих как треньорът ме прегърна отзад и ми каза: "Остави я, тя си е такава заядлива".
След една тренировка ме беше страх да се прибирам сама и една колежка ме изпрати. И в асансьора ме пита: "Тu sei stanca?" и аз отговарям учудено "No". И се качвам горе и започвам да прелиствам целия речник. Тя ме попитала дали съм изморена, а аз си помислих, че в Италия знаят, че на Станките и на Стоянките на галено ни викат Таня."
В Италия, когато биехме, президентът черпеше. Всички бяха с цялата си рода. Когато паднехме, бяхме само от отбора, защото ние си плащахме. Три години бях в Италия и ми предложиха да подготвим два отбора за момичета и момчета до 18 години. Трябваше да избираме от 200 момичета и 200 момчета. Беше страхотна оферта. Но ние си бихме камшика и се прибрахме.
"След Италия аз реших да се отказвам. И отиваме във федерация, там нещо документи трябваше да оправяме. И с треньора на туркините от Екзасибаши - Ченгиз Бей (страхотен човек), си говорим. Аз му говоря на български, той ме разбира, той ми говори на турски, аз го разбирам. И разбра, че искам да се отказвам и каза: "Не, идваш с мен в Турция!". Прегърна ме, качи ме горе и подписахме договора за 5 минути.
Заминах в Турция и каква разлика в отношението между италианки и туркини. В Италия гледаха някак си на българите с други очи. В Турция в момента, в който влязох в съблекалнята, вестниците се прибираха. Никакъв помен от това, че нещо е станало, че се сменят имена, държаха се страхотно. На мен ми удължиха визата. Не е важно мача или това, което правиш на игрището, а отношението. Въпреки че и с италианките имах добри отношения. Но в Италия отборът все да изпадне и се спасявахме. В Турция станах шампионка."
Друго интересно - 24 отбора са в първенството. И започва шампионатът и треньорът казва: "Ти, ти, ти в понеделник на тренировка". Като прескача мен, прескача капитанката. И аз питам, имаше една българка - Виолета, защо и тя ми отговаря: "Остави ги, тези мачове са училищни". Обаче аз искам да гледам и треньорът казва: "Такива мачове на тебе не ти трябват".
Аз играх, когато отборът влезе във финалната фаза, в най-важните мачове. Участвахме за Купата на Европа. Нещо интересно за туркините - преди нямаше полети от Турция за Европа. От София летяха и отиваме в Унгария. И сядаме в хотела - шунка, завита с руска салата за всички. Ченгиз стана и каза: "Всичко да изчезне. Таня, колко искаш?". Той пое обяда.
След Турция Таня Гогова окончателно прекратява състезателната си кариера. Тя става треньор и през 2001 г. печели дубъл начело на Левски-Сиконко. Споделя, че е взела решение да се откаже, когато е на върха.
Снимки: Личен Архив
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
