„Удари ме като тон тухли.“ Сам Деру не търси по-силни думи — защото няма нужда. В края на ноември 33-годишният капитан на белгийския национален отбор по волейбол и съотборник на Симеон Николов в Локомотив Новосибирск, както и приятел на нашата Добрияна Рабаджиева - чува диагнозата, която преобръща всичко: рецидив на рак на тестисите.
Година след като тихо преминава през операция и вярва, че кошмарът е останал зад гърба му, болестта се връща.
Днес той седи на дивана, говори спокойно и дори се усмихва. Само по себе си това е впечатляващо. Защото животът му внезапно е поставен на пауза, а бъдещето — обвито в несигурност.
„Вече съм в края на първия си терапевтичен цикъл. Има още три. В момента съм във фаза на възстановяване и се чувствам доста добре“, казва той. Празниците прекарва със семейството си. „Имах малко странични ефекти. В това отношение съм много доволен.“
Първият шок обаче идва през 2024 година. „Една вечер седях на дивана и напипах бучка в тестиса си“, спомня си Деру. Лекарите реагират бързо. Операцията е още на следващия ден. Последващите резултати са обнадеждаващи. „Всичко беше изчезнало.“ Вероятността от рецидив — минимална.
Затова новината година по-късно го застига неподготвен. „Трябваше просто да е рутинен преглед на ЯМР. Чувствах се чудесно. А после получих обаждането.“ Останали ракови клетки в лимфните възли. Метастази. Този път няма бързо връщане към нормалното — предстоят три тежки курса химиотерапия.
„Прогнозата е отлична. Повече от 90% от хората се възстановяват“, казва Деру. „Това ни окуражава. Много сме позитивни.“
И все пак — не е лесно. „Все пак ме удари“, признава той. Особено когато диагнозата става публична. „Когато клубът го обяви и целият волейболен свят го прие — това беше трудно.“
Най-страшният момент остава ясен в паметта му. „Бях в болницата. Приятелката ми беше с мен. Донесоха първата система с химиотерапия. И тогава си мислиш: събуди ме от този кошмар.“
Страхът няма да изчезне. „Ще трябва да продължим да живеем с него години наред, защото всеки преглед ще бъде страшен момент.“ Но Деру не се отказва. „Нямам и капка емоция в себе си, която да си мисли, че това е краят на кариерата ми.“">Силата му идва от хората около него. Семейството, Добрияна, близките. Брат му и адвокатът му обръсват главите си в знак на подкрепа. Самият той губи косата си около Коледа. „Синът ми ме видя плешив и си помисли, че е зловещо“, казва Деру с усмивка. „Но всички свикнаха след няколко минути.“
2025 година ще остане в паметта му като година на крайности — титли, нов клуб, световно първенство... и диагноза рак. Но погледът му е насочен напред.
„Участието ми на европейското първенство ме прави хипермотивиран“, казва той с блясък в очите. А най-голямата мечта остава жива: „Да играя с националния отбор на Игрите в Лос Анджелис.“
И Сам Деру влиза в 2026 година така, както преминава и през всичко останало — с решителност, уязвима усмивка и вяра, че това не е краят, а просто още една тежка битка по пътя.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
