Тя е една от най-успешните ни волейболистки в историята. И е гордост за страната ни. Получава титлата "Волейболист №1" на България не един, не два, а цели осем пъти.
Тя е Антонина Зетова!
Кариерата й стартира в ЦСКА на 16-годишна възраст, като в рамките на само 5 години става четирикратна шампионка и трикратна носителка на Купата на България.
След това професионалният й път продължава в чужбина - основно в Италия и Турция, като и там трупа успех след успех.
Как би изглеждал светът, ако се управлява от повече жени?
"Ами може би щеше да бъде повече базиран на сътрудничеството, на емпатията, на социалната отговорност, може би повече на дългосрочното планиране. Когато жените са намесени в управлението, те имат малко по-различен подход на работа, със сигурност. Повече гледат да приобщават целия екип към вземането на решения, повече обединяват различни гледни точки, включват малко повече емпатия… По-толерантни са и съчувстващи.
Като цяло аз никога не съм делила управлението на мъжка и женска част или на това какво могат мъжете и жените. За едно добро управление преди всичко са важни ценностите на самия човек, лидерските качества, които притежава, и след това всичко останало. А такива има и при мъжете, и при жените", сподели легендата в студиото на "120 минути".
След приключване на спортната си кариера, Антонина Зетова се насочва към треньорството.
Включва се в щаба на женския национален отбор на България през 2016 г.
Снимка:
Ладислав Цветков
Като селекционер на националния отбор за жени (U23), извежда българските волейболистки до исторически бронзови отличия на световното първенство в Словения през 2017 г.
Преди няколко месеца Тони, заедно с националния отбор за девойки (U18), триумфира с шампионската титла на Евро 2024. Така, след цели 42 години България стъпи на европейския връх, като страната ни за първи път печели титлата в тази възраст.
View this post on Instagram
Тя е и първата жена, която поема женския ни представителен тим.
"В интерес на истината, наистина смятам, че това е историческо, особено за европейския волейбол, защото досега жена не е била национален селекционер. В цяла Европа. В света има такива примери. Ланг Пинг беше най-успешната жена треньор, води китайския национален отбор. Аз съм имала голямото удоволствие да работя с нея цели две години в Италия и наистина, виждайки нейния маниер на работа, който е наистина по-различен от на всички треньори, които съм имала, и пак постигнахме много големи успехи.
С нея станахме шампионки на Италия, спечелихме и Купата на Италия. Виждам, че този по-различен подход, е също много ефективен. По-различен е, защото когато жена е начело на отбор, тя е напълно наясно с всички течения, които се в един колектив. Когато и тя го е преживяла, както и аз го преживявам, ние имаме тази интуиция да виждаме под нещата - взаимодействието между състезателките, езикът на тялото... Ние обръщаме малко повече внимание на диалога, на дискусията", споделя Зетова.
На 16 идва от Русе в София, за да заиграе за ЦСКА.
"Вярвай ми...този период беше много тежък за мен. Първо, беше много голяма привилегия на тази възраст въобще да те пожелае клуб като ЦСКА. Не знам... Спомняш си, може би, в последните години на комунизма в ЦСКА, точно 89-а, малко преди падането на комунизма официално, но все още самата структура, самият манталитет си беше друг... Това беше най-големият клуб, най-силният клуб. И когато аз идвам на 16 години, от Русе, беше много трудно. Беше много трудно, много стресиращо, притеснено... Страх!
Представи си в главата на едно 16-годишно дете, което отива в най-големия клуб и играе с най-големите звезди тогава... Шансът ми беше, че работихме с Иван Николов – един от най-големите треньори по онова време, лека му пръст, вече не е между нас. Но когато излязох от този тежък период, това беше основата, на която стъпих след това в моята кариера", не крие емоциите си бившата националка.
В края на ноември 2011 г. губи баща си - Иван Зетов-Зетора бе сред любимците на баскетболната публика във Варна и Русе, носил е екипите на Черно море и Дунав.
"Баща ми беше много борбен състезател. Аз като малко съм прекарала почти целия ми съзнателен живот в залата, наблюдавайки негови мачове. Но след това някак си стана натурално - влюбих се във волейбола. Някак баскетбола не го виждах като моя спорт. Но ме подкрепи. Нямаше нищо против в тоя мой избор. Не е имало някаква драма."
Категорична е, че победите ги празнуваш, а от загубите се учиш.
"Не е хубаво да има много загуби. И от загуба до загуба има много голяма разлика. Има загуби, които наистина те вкарват в залата. Анализираш ги, продължаваш да тренираш, да се подобряваш и да преодоляваш нещата, които са ти попречили и да победиш. Но има и такива, които ще ги помниш цял живот. Това са загуби на финали, загуби важни... Аз имам няколко мача в кариерата си, които си ги спомням наистина с много голяма фрустрация, защото когато си на косъм от това да победиш и си имал малшанс и дето се казва, не е бил късметът на твоя страна.
Защото понякога наистина има и доза късмет. В повечето случаи е нужен и късмет, тези загуби се помнят за цял живот", откровена е звездата.
Наясно, че сяда на най-ветровития стол във волейбола.
