Бившият капитан на националния ни отбор по волейбол и ас на Хебър Тодор Алексиев спира със спорта. Ветеранът го направи с отворено писмо, публикувано на официалната страница на "тигрите" във Fаcеbook.
Ето какво написа големият посрещач:
"От една нова страна на мрежата!"
Да поговорим за истинския смисъл на спорта: отвъд рекордите - лични и отборни - отвъд медалите, класиранията. Отвъд славата.
За връзката между физическото и духовното. Аз съм един човек, състезавал се в 13 клуба, в 7 държави, изиграл хиляди мачове на национално и клубно ниво. Капитан на националния отбор на България.
Снимка:
cev.eu
Животът и тялото ми бяха благосклонни към мен - дадоха ми отсрочка да направя това изявление едва сега. И макар човешките ни физически възможности да са огромни, те не са неизчерпаеми.
Днес с много тъга, но без капка съжаление осъзнавам, че вече не съм в същото състояние да отговарям на непоколебимия стандарт за съвършенство, който професионалният волейбол и аз изискваме.
На спорта отдадох не само тялото, но и сърцето, и душата. Бяха часове, дни и години, посветени на взиране в бялата мрежа. Но аз знам, че в онова пространство - между стремежа да постигнеш най-високите си цели и да наскачаш себе си - е мястото, където истинските магия и величие на живота се случват в действителност.
Снимка:
Lap.bg
На волейбола - благодаря, че ме научи да работя за онова, което искам. Че не винаги можеш и следва да побеждаваш.
Че през цялото време ме подготвя за нещо повече от това да бъда само състезател. Чрез волейбола узнах какво значи да гориш в нещо, какво е здрава работа и концентрация.
Благодаря, че волейболът ме моделира и превърна в един човек, изпълнен с уважение, труд, упоритост, смирение, търпение и копнеж за неспирен растеж.
От мухлясалите общежития и зали, в които играх като дете, до най-великите спортни съоръжения на света - волейболът ми позволи да ги видя и да оценя различни култури, религии, националности и общества, които са способни да се обединят, за да играем играта, която всички обичаме.
Благодаря, че волейболът ми даде шанс гордо да нося тениската с герба на моята страна на гърдите си. Благодарение на нея имах шанс да бъда в един отбор с някои от моите герои, но също и да споделя терена с някои от най-добрите волейболисти, играли на нашата земя. Хора, които имам честта да наричам приятели.
Снимка:
Lap.bg
Но преди всичко благодаря, че волейболът ме научи как да бъда мъж на терена и извън него, че ме оформи като по-добър човек.
В древна Олимпия не издигали статуи на победителите. Издигали статуи на хората, направили един човек победител.
За мен ще бъде трудно да го изпълня, но посвещавам това писмо на всички останали свои учители – на треньорите, на мениджърите, на съотборниците, на спонсорите, на родителите и семейството ми, формирали ме като човек, на феновете, на медиите, на неверниците, на критиците, но най-вече на онези, пред които съм най-голям длъжник – на децата ми.
Снимка:
fivb.com
Днес започвам да вървя по нов път. Започвам нещо ново с ясна визия, отговорност, отношение и мотивация за постигане на високи цели и сбъдване на нови мечти.
През тези 40 години аз всеки ден или спортувах, или мислих за спорт. Искам това да продължи и в следващите 40. Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им го прави осмислен. Пиша това писмо спокоен, уверен и категоричен, че ще бъде така. Макар и в по-различна роля".
Снимка:
fivb.com
Алексиев е роден е на 21 април 1983 г. в Пловдив. Син е на бившият волейболист Николай Алексиев.
Бронзов медалист е от световното първенство за младежи в Иран 2003. В националния отбор е от 2001 г. Трети в света в Япония през 2006 г. и от Световната купа в Япония 2007 г.
През 2008 участва на олимпиадата в Пекин. На европейското първенство в Турция 2009 г. е в отбора, който спечели бронзов медал.
Печели наградите за най-добър реализатор и посрещач в Световната лига през 2012.
На олимпиадата в Лондон 2012 българският национален отбор се класира четвърти. На европейското първенство в Дания и Полша е избран за най-добър посрещач.
През 2015 г. участва в първите европейски олимпийски игри в Баку, където печелим сребърно отличие.
През 2006 г. се жени за волейболистката Ваня Вълканова. Имат две деца - Теодор и Никол.
