Бившият капитан на националния ни отбор по волейбол и ас на Хебър Тодор Алексиев спира със спорта. Ветеранът го направи с отворено писмо, публикувано на официалната страница на "тигрите" във Fаcеbook.
Ето какво написа големият посрещач:
"От една нова страна на мрежата!"
Да поговорим за истинския смисъл на спорта: отвъд рекордите - лични и отборни - отвъд медалите, класиранията. Отвъд славата.
За връзката между физическото и духовното. Аз съм един човек, състезавал се в 13 клуба, в 7 държави, изиграл хиляди мачове на национално и клубно ниво. Капитан на националния отбор на България.
Снимка:
cev.eu
Животът и тялото ми бяха благосклонни към мен - дадоха ми отсрочка да направя това изявление едва сега. И макар човешките ни физически възможности да са огромни, те не са неизчерпаеми.
Днес с много тъга, но без капка съжаление осъзнавам, че вече не съм в същото състояние да отговарям на непоколебимия стандарт за съвършенство, който професионалният волейбол и аз изискваме.
На спорта отдадох не само тялото, но и сърцето, и душата. Бяха часове, дни и години, посветени на взиране в бялата мрежа. Но аз знам, че в онова пространство - между стремежа да постигнеш най-високите си цели и да наскачаш себе си - е мястото, където истинските магия и величие на живота се случват в действителност.
Снимка:
Lap.bg
На волейбола - благодаря, че ме научи да работя за онова, което искам. Че не винаги можеш и следва да побеждаваш.
Че през цялото време ме подготвя за нещо повече от това да бъда само състезател. Чрез волейбола узнах какво значи да гориш в нещо, какво е здрава работа и концентрация.
Благодаря, че волейболът ме моделира и превърна в един човек, изпълнен с уважение, труд, упоритост, смирение, търпение и копнеж за неспирен растеж.
От мухлясалите общежития и зали, в които играх като дете, до най-великите спортни съоръжения на света - волейболът ми позволи да ги видя и да оценя различни култури, религии, националности и общества, които са способни да се обединят, за да играем играта, която всички обичаме.
Благодаря, че волейболът ми даде шанс гордо да нося тениската с герба на моята страна на гърдите си. Благодарение на нея имах шанс да бъда в един отбор с някои от моите герои, но също и да споделя терена с някои от най-добрите волейболисти, играли на нашата земя. Хора, които имам честта да наричам приятели.
Снимка:
Lap.bg
