Девет години след трагедията в Шапекоензе, Алън Рушел, един от шестимата оцелели от катастрофата на 29 ноември 2016 г., споделя преживяванията си пред испанския вестник MARCA. Самолетът превозваше отбора за финала на Копа Судамерикана, но от 77 души на борда оцеляват само шестима.
Спомням си всичко до момента на удара. Пилотът обяви, че ще кацнем, кръжахме отново и нищо... изведнъж всички светлини угаснаха и всичко затихна. Никой не изкрещя, нямаше паника, само това чувство: "Какво става...?" След това последва силна турбуленция, алармата се задейства... и после не помня нищо друго.
Полета е прекарал спокойно, слушайки музика и говорейки с приятели. Фолман ме покани да седна при него. Смених мястото си, слушахме музика, някои от нас пееха самба... всичко беше много спокойно.
След катастрофата, оцеляването е шок и физическа болка. Не помня как предадох документите си и венчалната си халка на спасителите. Казаха ми, че съм бил в шок, че ми е студено, че гърбът и ръката ме болят... Имах пръчка в ръката и счупени прешлени. Лекарят първоначално смята, че никога няма да проходи. Но усетих крака си и той каза: "Добре, има голям шанс да проходиш отново." За десет дни вече бях на крака.
Събуждайки се от кома, Алън не знае какво се е случило. Попитах за колегите си, но никой не ми каза нищо. Когато най-накрая разбрах, бях зашеметен. Беше огромен шок. Той посещава и други оцелели, особено Джаксън Фолман, приятел от детството: Беше много специален момент, защото все още не бях осъзнал всичко напълно. Дори сега понякога е трудно да осмисля всичко, което се случи.
Връщането към футбола е стъпка по стъпка. Първо да ходя отново. После да тичам, да се уча да падам, да се движа. Имаше моменти, в които мислех, че няма да успея, защото беше толкова трудно. Но малко по малко напредвах. Преди да се усетя, бях отново на терена, играейки срещу Барселона. Това беше уникално преживяване.
Мачовете срещу Барса и Рома дават увереност и го подготвят за официални срещи. Тези два мача ми дадоха много увереност, защото веднага след това дойде официалният мач от Копа Судамерикана срещу Фламенго. Те са уникални моменти в кариерата ми.
Приятелството му с Фолман е още една важна нишка: През 2016 г. се срещнахме отново в Шапеко. Озовахме се на един и същи ред в самолета... и двамата оцеляхме. Това е много специална история за мен.
Днес Алън е капитан на Жувентуде, но никога не забравя: "Това е история за преодоляване на несгодите, която може да вдъхнови много хора.
Той говори и за професионалния живот след трагедията: От десет деца, десет мечтаят да станат професионални футболисти, но повечето се провалят. Аз успях, оцелях, научих се да ходя и да играя отново и хората понякога забравят колко трудно е било това.
Днес животът и кариерата му продължават с растеж и надежда: Имам богата история с Шапекоензе, но тук в Жувентуде постигнах големи неща промоция в Серия А, оставане в първа дивизия...
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
