Легендарният босненски футболист Хасан Салихамиджич – бивш спортен директор на Байерн Мюнхен и човек с кариера, която блести като прожектор върху европейския футбол. Играл за Хамбургер, Ювентус и Волфсбург. Германската медия Spox публикува специален материал за него – за живота и пътя му, които звучат като холивудски сценарий: история за оцеляване, за жилава амбиция и за доказване в страна, в която пристига като пълен аутсайдер.
Салихамиджич е, редом с Вахид Халилходжич, най-яркият футболен глас на Ябланица – град, който напуска в разгара на войната през 90-те. Талантът му е забелязан в Белград, по време на подготовката на кадетския национален отбор на Югославия. Трябвало е да се яви на 1 май, но баща му Ахмед и съотборникът му от мостарския Вележ – Ведран Пелич – го откарват още на 30 април до летището в Сараево за полет към Белград.
Но Сараево вече гори. От 6 април боевете бушуват, летището е под контрола на сръбската армия. В Брадина, между Кониц и Сараево, Салихамиджич стои четири часа на контролно-пропускателен пункт, докато югославската армия официално потвърди, че поканата му е валидна. Полетът на 30 април се оказва последният редовен пътнически самолет между Сараево и Белград...
Той повече не успява да се върне. Тренира седмици наред в Цървена звезда, надявайки се ситуацията да се промени. Но войната тепърва започва. И Хасан няма избор – поема по дълъг, разкъсан маршрут през Унгария, Словения и Хърватия, за да се добере обратно до Ябланица.
Пътува два дни към родния си град – към място, където не го чака нищо добро. Едва петнайсетгодишен, работи като сервитьор, а баща му Ахмед отчаяно звъни по клубове из Европа, молейки някой да вземе сина му и да го измъкне от ада.
И чудото идва. След огромни усилия и съдействието на Ахмед Халилходжич (братовчед на Вахид), Хамбург решава да му даде договор. Брацо чака три месеца документите, за да може да напусне Босна и Херцеговина. Когато най-сетне пристигат, баща му го отвежда с кола до Сплит, откъдето той хваща автобус за Германия. Съпругата на Ахмед трябва да го чака на гарата, но не идва. Брацо сяда в кафене и едва изрича: „Моля, лимонада!“. Сервитьорът го поглежда и казва: „Кажи го на нашия език, братко!“.
„Баща ми първо трябваше да ме закара с кола до Хърватия. Оттам автобусите вървяха за Германия, аз седнах в този за Дортмунд. На границата винаги трепериш, но имахме късмет – минахме“, спомня си Салихамиджич.
„Пристигнах в Дортмунд, оттам хванах влак за Хамбург. Имах една чанта и малко пари. Не знаех какво ме чака.“
И така започва битката. Не само за кариерата му, а за нормален живот. И попада в точните ръце – Феликс Магат става негов треньор в HSV. След три години опити дебютира за първия отбор и остава до 1998 г. Неуморен, обсебен от футбола… макар че любовта едва не му взима главата.
През май 1997 г., бързайки от тренировка към среща с приятелката си, катастрофира с взето назаем BMW кабрио и оцелява по чудо. Колата се блъска в стената на семейна къща и влиза направо в хола. Пожарникарите го изваждат от останките, а домакинята на къщата е откарана в болница – от шок.
Салихамиджич е невредим. През 1998 г. се присъединява към Байерн – клубът, който току-що е загубил титлата от Кайзерслаутерн и назначава Отмар Хицфелд, архитектът на златната ера на Борусия Дортмунд. Хицфелд и Брацо се превръщат в машина. Заедно завладяват света. Салихамиджич става незаменима част от звездния състав – Елбер, Ефенберг, Шол, Кан, Лизаразю, а преди това Матеус и Баслер. Всички със своите характери, но Брацо – войникът. Тихият, стопроцентов професионалист, който изпълнява всичко.
Животът му поднася още едно изпитание – цунами през 2004 г., което връхлита семейството му по време на почивка. Салихамиджич оцелява и тогава.
От войната – до върха на Европа. От аутсайдер – до спортен директор на европейския шампион. История, каквато само футболът може да напише.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
