Двукратен шампион на Германия и носител на Купата на националните купи (КНК) направи шокираща изповед пред сайта на Бундеслигата.
63-годишният Улрих Боровка - легенда на Вердер Бремен и екс национал на Западна Германия, призна, че дълго време биел жена си, пиел и се събуждал под мостове с рани по тялото.
Бившия защитник, който има 8 гола в 239 мача за "музикантите", разкри, че е правил и опит за самоубийство.
- Спомняте ли си последния път, когато пихте алкохол?
– Спомням си точната дата – 8 март 2000 г. Стоях пред клиника за рехабилитация в Бад Фредебург, Зауерланд. Пиех каса бира. Алкохолът, разбира се, беше забранен в клиниката, затова чувствах, че трябва да се „напия на прощаване“ като предпазна мярка, преди да вляза вътре.
- Доброволно ли отидохте в клиниката?
– Не съвсем. Моят добър приятел и бивш играч на Гладбах Кристиан Хохщетер ми намери място и ме убеди да вляза. Тогава си мислех, че ще изляза след няколко седмици. Днес мога да кажа, че това спаси живота ми.
- През 80-те и 90-те години бяхте считан за един от най-добрите защитници в Бундеслигата. Но дори тогава сте били зависим от алкохола. Какво ви отне това?
– Почти всичко – съпругата, двете ми деца от първия брак, моите приятели, кариерата, парите. Биех жена си, когато бях пиян. Заемах пари от приятели, които така и не си ги получиха. Събуждах се под мостове с рани по тялото, без да знам как съм попаднал там. Дори веднъж опитах да си отнема живота.
- Какво означава за вас, че сте трезвен повече от 25 години?
– Това е едно от най-големите постижения в живота ми. Много се гордея с това, особено защото знам колко жестока е зависимостта. Обикновено тя завършва със смърт или с дълго страдание. Като консултант по зависимости сега подкрепям хора, които искат да сторят същото. Успях тогава, но ще водя тази борба до края на живота си.
- Управлявахте организация за помощ и превенция на зависимости от повече от десет години. При вас идват както професионални спортисти, така и обикновени хора. Ако футболът е отражение на обществото, доколко опасен е алкохолът днес в сравнение с преди?
- Зависимостите ca cе пpoменили. Пристрастяването към мобилни телефони, компютърни игри и интернет вече е повсеместно и също толкова опасно. Проблемите са същите, само причините са се променили.
- Не сте пили от 25 години. На какво ви научи това време?
- Защото редовно виждам, че не сме напреднали толкова, колкото си мислим. Аз например все още се водя възстановяващ се алкохолик. Когато ме изписаха от болницата и исках да се изправя на крака, кандидатствах в 20 различни клуба в Германия. Играл съм за националния отбор, печелил съм германското първенство и КНК. Но и 20-те клуба ме отхвърлиха, защото се страхуваха, че ще се срина отново. И до днес съм жертва на подобни предразсъдъци, и не съм единственият.
- Как се борите срещу тази стигма?
- Като просто продължавам. От името на фондация „Сеп Хербергер" обикалям арести за младежи и разговарям с лишените от свобода. Това отдавна се е превърнало в кауза на сърцето ми. Канят ме също клубове, асоциации и работодатели. Където и да отида, разказвам своята история и повишавам осведомеността за зависимостта. Като експерт в тази област съм такъв, какъвто бях и като футболист - безкомпромисен и винаги директен.
- Как оценявате ролята на професионалните клубове в националните лиги относно превенцията и предпазните мерки?
- Макар това да е засегнато в регламентите на младежките академии, отнема много време да се стигне до конкретни решения. Мнозина просто не знаят нищо за зависимостите, а превенцията не е част от обучението на треньорите или отговорниците за младежкото развитие. Контактувам с някои клубове от години и някои от тях разбраха колко важно е това при работа с млади хора. Приветствам всякакъв интерес към работата ми в тази област. Спокойно мога да кажа що се отнася до превенция на зависимости, особено в спорта, аз съм пълен професионалист.
- Работата ви включва доверие и конфиденциалност. Има ли конкретни примери, за които можете да говоритe?
- Само онези, при които засегнатите лица или техните близки са дали съгласието си за огласяване. Например при бившия национал по хокей на лед Константин Браун, за когото успях да осигуря място в рехабилитационна клиника. Или при легендата на Вердер Хорст-Дитер Хьотгес, който вече беше много болен, но успяхме да му помогнем в последните години от живота му.
- Как започвате да помагате, когато някой дойде при вас и каже: „Имам проблем, моля помогнете ми"...
- Преди всичко, когато признаеш пред себе си, че имаш проблем и поискаш помощ, това е огромно постижение. Виждам себе си като първа точка за контакт, посредник между клиники, лекари и терапевти. Трябва да се каже обаче, че клиниките за детоксикация в Германия са напълно запълнени. Дори с моите контакти понякога отнема месеци, за да се намери място. И, разбира се, продължавам да подкрепям хората и след приключване на лечението. Както споменах в началото, тогава реалната борба тепърва започва.
- Би ли могъл консултантът по зависимости Боровка да помогне на професионалния футболист и алкохолик Боровка?
- Трудно е да се каже. Бях самовлюбен и надут глупак, който сам се убеждаваше, че няма проблем. Все пак винаги се представях добре, печелех титли и вършех точно това, за което ми плащаха. Тази комбинация в крайна сметка ме доведе до пропастта. За щастие, днес работя често с хора, които са много по отворени към помощта, отколкото бях аз тогава.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
