на живо

Луис Фернандес за "Код Спорт": 17 ноември се оказа полезен за футбола ни

Винаги съм харесвал Стоичков като футболист - имаше страхотен характер и беше голяма личност

Луис Фернандес за "Код Спорт": 17 ноември се оказа полезен за футбола ни

Луис Фернандес е едно от най-ярките имена във футбола през 80-те години. С националния отбор на Франция спечели Евро’84, игра на полуфинал на световното първенство в Мексико.

Роденият в Испания халф беше част от магическото каре на „петлите“ заедно с Ален Жирес, Жан Тигана и Мишел Платини.

Фернандес гостува в София и даде интервю пред предаването „Код Спорт“ Ринг.

"Доволен съм, че дойдох в България, защото тук имам приятели. Достави ми удоволствие да се срещна отново с Христо Стоичков. Имам и други приятели, които са свързани със света на футбола. Предложиха ми да прекарам един уикенд тук", разказва консултантът в телевизия Beinsport.

И се връща отново към спомените си с Камата. "През нашите кариери пътищата ни са се кръстосвали, разбира се. Бях треньор на ПСЖ, когато елиминирахме „Барселона“ след реванша на "Парк де Пренс". Тогава начело на „Барса“ беше славният Кройф, а това, апропо, е любимият ми треньор. Тогава Стоичков играеше там. Още от онова време пазим добро приятелство помежду ни.

Винаги съм го харесвал като футболист - имаше страхотен характер и беше голяма личност. Искаше ми се да бъда треньор на Стоичков, но..."

Фернандес си спомня и незабравимият за нас ноември 1993 г. "Имам един лош спомен с отбора на Франция срещу България, когато Костадинов вкара победния гол за вас в последната минута. Но имам и добър спомен с ПСЖ, когато елиминирахме един български отбор, не си спомням точно името му (б.а. – „Локомотив“ Сф).

Във времето България винаги е имала реномирани футболисти, с които е било удоволствие да се срещаме. Бях на трибуните през 1993-а. Настъпи тишина. Трудно поносима тишина. Първо бяхме победени у дома от Израел, а после и от България. Но в крайна сметка тези загуби се оказаха полезни за нас, защото през 1998-а станахме световни шампиони. Научихме си добре урока, че трябва да уважаваме съперниците си. По онова време тимът на Франция живееше с обаянието на Платини.

И въпросните загуби и грешки помогнаха много на френския футбол, за да не бъдат повтаряни отново. Затова и тръгнахме нагоре", казва легендата.