на живо

Щях да спечеля Златната топка, но парите и жените ме съсипаха

Даваха ми по 20 000 евро на месец, с Роналдо вечеряхме с остатъци от бургери

Не, това не е историята на някой от многобройните футболни таланти в България. Тук се разказва за Фабио Паим - перфектният пример за обещаваща кариера, съсипана заради жени, пари и наркотици.

Когато е на 8, детето-чудо на португалския футбол се отделя от семейството си - четирима по-малки братя, сестра и майка - за да заживее в академията на Спортинг Лисабон. 

Едва навършил 13, клубът му плаща по 5000 евро на седмица. Плюс зашеметяващ годишен бонус от 150 000 евро. Възнаграждението му нараства непрекъснато - 6000 евро, 7000 евро, 10 000 евро. На 20 години следва наем в Челси - 12 000 евро на седмица.

Специалистите смятат, че Паим ще се превърне в един от най-добрите футболисти в света. Защо не и в най-добрия.

В това вярва и неговият приятел от детинство Кристиано Роналдо. "Ако смятате, че аз съм добър, изчакайте да видите Фабио Паим", обявява той при пристигането си в Манчестър Юнайтед през 2003 г.

За съжаление приказката на Паим се превръща в тъжна поредица от грешки и нереализиран потенциал. "Сигурен съм, че можех да спечеля Златната топка, Шампионската лига и дори световното първенство. Кристиано го направи, аз също можех. Когато бяхме малки, бях по-добър от него. Още като дете разполагах с пари и слава. Това ме отведе по различен път, не съм като Роналдо и Меси, не заслужавам и да бъда", признава Фабио.

Някога Фабио и Кристиано вечерят с остатъци от бургери в Макдоналдс. "Даваха ни сандвичите, които вече никой не искаше и не ставаха за продажба. Да, в Спортинг знаеха за това. Но ни позволяваха - едно време беше различно. С Кристиано бяхме приятели. Не най-добрите приятели, но приятели."  

"Роден съм с талант. Понеже печелех много пари, живеех с илюзията, че няма нужда да полагам усилия. Когато бях на 13, получавах по 19 000 евро на месец плюс бонус от 150 000 евро на година. Вървях само нагоре, но прекалено бързо."

"Винаги съм се грижил за семейството си, защото носех най-големия доход, макар да бях дете. Майка ми беше домашна помощница в къщите на други хора. Харчех за каквото исках и дори когато грешах, не ми обръщаха внимание. В Спортинг искаха да играя и ме оставиха да правя каквото си поискам."

Паим, чиято първа мечта е да бъде поп звезда, се хвърля с главата напред в унищожителна въртележка от купони, жени и коли. Купува висок клас кабриолет Mercedes още преди да получи шофьорската си книжка. След това притежава цяла колекция от суперавтомобили. Но днес, докато управлява своето BMW из Алгарве, признава, че е харчил твърде неразумно, защото не е бил научен как да бюджетира разумно финансите си.

"Печелех много пари и не знаех как да се справя с това. Исках всичко едновременно. Трябваше да бъда по-смирен и да внимавам какво ме съветват хората. Ограбваха ме и се възползваха от мен - в банката, при сделките с колите. Купувах всякакви коли. Lamborghini, Ferrari, Porsche, Audi - това беше моята мечта като дете. Най-лошата възможна инвестиция."

"Започнах да пия, когато бях на 18 или 19. После открих партитата. Опознах различен начин на живот. През деня вкарвах, играех добре в мачовете, но след това купонясвах и вземах лоши решения."

Въпреки огромния си потенциал, Паим така и не успява да пробие в първия отбор на Спортинг. Така се озовава в Челси под наем през сезон 2008-09. Там също не се налага и в крайна сметка е освободен от Спортинг през 2010. Следващите стъпки в кариерата му са из цял свят в преследване на повече пари, за да подхранва скъпия си, охолен начин на живот.

Пробуждането е разтърсващо - през 2019 г. е арестуван и хвърлен в затвора за една година по подозрение в трафик на наркотици. Все пак Паим е оправдан. Следва кратък престой в трето ниво на Полша.

Някъде там Фабио осъзнава, че трябва да използва опита си, за да помага на другите. Днес бившето крило пътува из Португалия и изнася лекции и презентации в училища, университети и футболни клубове. А интересното е, че 11-годишният му син Джейдън играе в академията на Спортинг.

„Чувствам, че трябва да науча децата на всичко онова, което аз самият не знаех. За мен ще бъде достатъчно, ако моята история помогне на някого във футбола. Въпреки че сега вече нямам пари, давам себе си за пример. Родителите не искат децата им да свършат като мен. Не всеки ще бъде Кристиано, но ако изберат правилния път, имат шанс за успех във футбола. Синът ми също мечтае да стане голям играч, но най-важното за мен е да бъде щастлив."